Когато температурите в Европа достигнат рекордни стойности, виждаш слабостите на енергийната система, която трябва едновременно да осигури охлаждане, електромобили, индустриално производство и декарбонизация. Горещите вълни показват, че континентът все още разчита на традиционни мощности в критични моменти, докато преходът към възобновяеми източници създава нови предизвикателства за сигурността и цената на електроенергията. Това коментира Боян Рашев, консултант на фонд „Експат Природни Ресурси“, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Европа трябва да приеме, че горещите вълни ще стават все по-чести и да се подготви за тях. Според Рашев най-големият проблем е, че Западна Европа остава неподготвена за климатичните промени, въпреки че от десетилетия се говори за необходимостта от адаптация.

„Най-елементарната адаптационна мярка при горещи вълни е да имаш климатик, а точно в Западна Европа няма достатъчно климатици“

Той припомни, че още през 2003 г. Франция беше засегната от тежка гореща вълна, при която загинаха десетки хиляди хора, но според него след това не са направени достатъчно промени.

Според него проблемът се задълбочава, защото в най-натоварените часове електроенергийната система трябва едновременно да покрива нуждите от охлаждане, зареждане на електромобили и работа на енергоемки индустрии.

„Когато хората се прибират между 18 и 21 часа и включат климатиците, слънчевите централи вече не произвеждат достатъчно, а при горещи вълни обикновено няма и вятър“, заяви той.

ВЕИ растат, но конвенционалните мощности остават нужни

Рекордното производство от слънчева енергия не е довело до по-ниски цени на електроенергията в Европа, посочи Рашев. Той допълни, че през юни около една четвърт от електричеството в Европейския съюз е дошло от слънчеви централи, но въпреки това цените са били сред най-високите в историята.

„Пак увеличаваме използването на въглища и газ, защото системата няма достатъчно гъвкавост. Франция остава най-големият износител на електроенергия в Западна Европа благодарение основно на ядрената енергетика.

Относно проблемите с френските ядрени централи Рашев посочи, че причината не е липса на техническа възможност за охлаждане, а регулаторни ограничения за температурата на водата, която може да бъде връщана в реките.

„В един момент трябва да си зададем въпроса дали е по-добре да защитим екосистемата в реката или да оставим хора без електричество при екстремни температури“, заяви той.

Енергийната сигурност остава голямото предизвикателство

Според Рашев високите цени на електроенергията са свързани и с нарастващите системни разходи, необходими за балансиране на мрежата при голям дял слънчеви и вятърни мощности.

„Колкото повече зависим от енергия, която не можем да управляваме, толкова повече трябва да държим резервни газови и въглищни мощности“, каза той.

По думите му батериите могат да помогнат за съхранение на излишната енергия, но все още не са достатъчни, за да заменят напълно традиционните мощности на европейско ниво.

„Европа трябва да инвестира едновременно във възобновяеми източници, ядрена енергетика и мощности, които могат да гарантират сигурност при екстремни ситуации“, заяви Рашев.

Относно бъдещето на енергийния преход той посочи, че пълна зависимост от възобновяеми източници не изглежда реалистична в обозримо бъдеще.

„Ядрената енергетика остава източникът с най-висока енергийна плътност. Ако някой ден достигнем до работещ синтез, това ще промени правилата на играта“, каза гостът.

По темата за петролните пазари и напрежението в Близкия изток Рашев посочи, че поведението на Китай е било ключово за ограничаването на ценовия натиск.

„Китай намали вноса си и използва запасите си, което реално помогна да няма по-голяма петролна криза“, каза той. Според него обаче ситуацията остава несигурна, тъй като възстановяването на добива и транспорта през ключови маршрути ще бъде решаващо за пазара през следващите месеци.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да намерите тук.

Още по темата

Кой всъщност поддържа изкопаемите горива живи? Данъкоплатците

Въглищният сектор в България: Реформирай бързо или умирай бавно!

ЕС ще позволи изключения на фискалните правила за разходи за ядрена енергия

В Европа има 350 проекта за геотермална енергия, цената ѝ продължава да намалява