Чиста енергия

Сряда, 21:00 часа
Водещ: Вероника Денизова

К. Георгиев: Фактори от САЩ и Китай ще определят петрола след войната в Залива

Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance, "Чиста енергия", 01.07.2026 г.

1 July 2026 | 21:30

Автор: Петър Нейков

При елиминиране на геополитическия риск, върху петрола ще влияят чисто пазарните фактори, свързани с търсенето и предлагането, главно от Китай и САЩ. Войната в Залива показа важността на петролните резерви - освобождаването на значителни обеми от САЩ и други големи икономики смекчи ефекта от енергийната криза. Друг извод е, че петролните пазари се нуждаят от по-добра диверсификация на веригите за доставки. Това коментира финансовият анализатор в BenchMark Finance Калин Георгиев в предаването "Чиста енергия" с водеща Вероника Денизова.

Поевтиняването на петрола в последните дни е логично на фона на подписания меморандум между САЩ и Иран, който им дава 2 месеца да договорят по-траен мир. Тази перспектива донесе облекчение на пазара, като и двата основни сорта – Brent и WTI – се понижиха. Спадът за последния месец е 27-28% до около 70 долара за барел, колкото бяха нивата преди войната в Залива.

„Меморандумът свали геополитическата премия за риск в цената на петрола.“

Остават обаче доста неясноти, защото Иран държи да събира такси за преминаване през Ормуз, а и е несговорчив относно ядрената си програма. При нова ескалация петролът много бързо може да се върне отново на 100 долара.

Morgan Stanley очаква около 75 долара през третото и четвъртото тримесечие. През 2027 г. може да има даже свръх предлагане от 4,6 млн. барела на ден и цени от дори 60 долара.

При елиминиране на геополитическия риск, върху петрола ще влияят чисто пазарните фактори, свързани с търсенето и предлагането (които обуславят цена от 65-70 долара за Brent), главно от Китай и САЩ, посочва Георгиев.

Китай намали търсенето си с 40% след началото на конфликта в Близкия изток, като това се дължи на забавянето в индустриалното му производство и пренасочването към ВЕИ. Друг фактор е предлагането на шистов петрол от САЩ, което продължава да се увеличава.

Лихвената политика на водещите централни банки също оказва влияние – ЕЦБ вече вдигна лихвите заради инфлацията, а пазарите очакват и Фед да стори същото. Това има потенциала да снижи икономическото развитие, а оттам и търсенето на петрол.

Ако САЩ разхлабят санкциите срещу иранския петрол, предлагането на може да се вдигне с 0,5-1 млн. барела дневно. Потенциални купувачи са Индия и някои страни от Южна Европа.

ОПЕК вероятно ще заеме изчаквателна позиция относно добива си до края на годината. Картелът губи влиянието си - пазарът се движи предимно от действията на Вашингтон и Техеран, а не от неговите квоти, смята финансовият анализатор.

Войната в Залива показа важността на петролните резерви. Освобождаването на значителни обеми от САЩ и други големи икономики смекчи ефекта от енергийната криза. Друг извод е, че петролните пазари се нуждаят от по-добра диверсификация на веригите за доставки.

На финансовите пазари най-големият печеливш от поевтиняването на петрола са акциите на авиокомпаниите. И технологичният сектор ще спечели, тъй като той е зависим силно от лихите, а те са проекция на цените на петрола и инфлацията. Търговията на дребно също ще се увеличи след намалените разходи на потребителите за енергия, завърши Калин Георгиев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да намерите тук.