Целта за намаляване на въглеродните емисии с 50% до 2030 г. спрямо нивата през 2018 г., поставена на европейско равнище, е постижима за „Аурубис“. Залагаме на осъществими, реални мерки, за които има налични технологии, и финансираме всичко със собствени средства. Това заяви Ивайло Георгиев, ръководител „Устойчивост и връзки с институциите“ в „Аурубис България“, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Инвестиционната програма на компанията в България включва проект за завършване на собствен фотоволтаичен парк от четири централи с обща инсталирана мощност над 40 мегавата, съобщи той. Наред с това компанията е започнала няколко програми за енергийна ефективност.

„Когато говорим за целева декарбонизация в индустрията, има три начина да намалим своя отпечатък – на входа, на изхода и по средата. Намаляването на емисиите на входа означава да използваме енергийни носители с по-малък отпечатък. На изхода – да разполагаме с технологии за улавяне и съхранение на въглерод“, отбеляза Георгиев.

Към момента обаче в индустрията няма изнамерени работещи технологични решения, така че улавянето да се прави при икономически изгодни условия. Затова компанията работи за намаляване на емисиите на входа с поетапна замяна на горива с природен газ, добави гостът.

„По средата усилията са насочени към намаляване на вътрешното ни електропотребление, като тук включваме програмите за енергийна ефективност. Говорим за годишна консумация на електроенергия от 300 до 330 гигаватчаса годишно. Това е битовото потребление на град като Русе или Стара Загора.“

Георгиев очаква всички изброени усилия на компанията да доведат до намаляване на енергийната консумация с 20 до 23%. „Оставяме за финала пазарните инструменти като договор за закупуване на енергия, закупуване на гаранции за произход. Работим с реални проекти, собствена ВЕИ енергия и намаляване на консумацията“, изтъкна той.

Над 75% от емисиите са непреки

Според Георгиев над 75% от емисиите на компанията са непреки, внасяни през електроенергията, която закупува от пазара. Останалите 25% са от производствени процеси и горива.

„Затова полагаме най-големи усилия там, където очакваме най-голям краен ефект - през електроенергията“, отбеляза той. Там процесът на декарбонизация се движи на две нива – собствени усилия и еволюционна декарбонизация през закупуваната елекроенергия с цел намаляване на т. нар. емисионен фактор през мрежата, обясни гостът.

„През 2018 г., когато тръгнахме по този път, този фактор беше около 0,46. Това означава, че с всеки мегаватчас електроенергия внасяхме и 460 килограма въглероден диоксид. Към момента тази стойност вече спадна до около 315-320 кг. По този начин нашата декарбонизация е функция на  декарбонизацията на българския енергиен сектор.“

При използването на природен газ компанията е зависима от външните доставки. Затова тя е предвидила план Б, който позволява включването на традиционни горива като пропан-бутан, мазут и кокс, които миналата година са били заменени с природен газ.

Според Георгиев водородът има място в металургичното производство, но той е съпътстван от три отворени въпроса – за регулациите, цената и свързаността. Той изтъкна, че на ниво ЕС през последните две години се търси баланс между регулациите за намаляване на емисиите и запазване на конкурентоспособността на индустрията. Целта е Европа да се предпази от „изтичане на въглерод“, т.е. производства да бъдат изнесени в трети страни.

Същестувва ли сътрудничество на секторно ниво за намиране на общи решения за декарбонизация? Каква е ролята на академичната общност?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.  

Още по темата

ЕС обмисля облекчения на въглеродните правила и държавна помощ за енергия

Мерц: Европа трябва да е отворена за ревизия на въглеродния пазар

Малкият бизнес и домакинствата излизат на пазара на въглеродни квоти от 2027 г.

ЕС ще предлага защити за износителите от въглеродния данък