Европа не е пряко зависима от енергийните доставки, които преминават през Ормузкия проток, но неговата блокада определя цените на глобалните пазари. Настоящият конфликт в Близкия изток води до това, че Китай, който беше най-големият потребител на ирански петрол се конкурира вече с Европейския съюз. Много по-лесно e при предлагане на една по-добра цена за втечнен природен газ (LNG) танкерите могат да бъдат към Азия, което ще повиши търсенето в Европа и да доведе и до по-високи цени. Това заяви д-р Петко Трухчев, енергиен анализатор и преподавател по енергийна политика в УНСС, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Трухчев коментира, че енергийната ситуация в България не е по-различна от тази в Европа. Страната е вносител на енергия и е зависима от външните доставки. Засега обаче има предимство, тъй като по отношение на природния газ половината от потреблението в България се осигурява чрез доставки от Азербайджан по дългосрочен договор с фиксирани цени, докато другата част е зависима от международните пазари и се доставя през LNG терминала в Александруполис.

„Една от възможните мерки за ограничаване на негативните последици е сключването на повече дългосрочни договори с фиксирани цени, вместо покупки от спот пазара, където цените се променят многократно в рамките на деня без гаранция, че газът който сме поръчали, няма да бъде пренасочен към Азия.“

Трябва ли да има компенсации?

Според госта за момента е рано да се предпиремат подобни мерки, но ако конфликът в Персийският залив се задълбочи и цените се повишат значително през летния сезон, ще има обществен натиск за подобни механизми.

„По-важно на този етап е държавата да упражнява регулаторен контрол – да следи на каква цена се внасят горивата, на каква цена се преработват и как достигат до крайния потребител.“

Отстъпва ли въглеродната неутралност пред геополитика?

В глобален план терминът въглеродна неутралност започва да се среща все по-рядко в официални документи и на големи международни срещи. По думи на д-р Трухчев обаче това е по-скоро реакция на текущите кризи.

„Моето предположение е, че след като кризата бъде овладяна, въпросът за въглеродната неутралност отново ще се върне на дневен ред в глобалната политика.“

Енергийна сигурност

Въпреки това фокусът в момента е върху енергийната сигурност и достъпността на енергията и енергоизточниците. Събеседникът коментира, че по отношение на достъпа на ресурси трябва да има геополитическо сътрудничество и да се диверсифицират още източниците и доставките, като Петко Трухчев даде пример с Европа след началото на войната в Украйна.

Континентът заменя ресурсите от Русия с микс от американски LNG и развитие на възобновяеми мощности. Въпреки това сега отново има опасност Европа да повтори грешката си, разчитайки прекомерно на САЩ, чиито доставки на газ достигат 45% дял през 2025 г.

„При подобни турбулентни времена и политици, които смятат, че енергийните ресурси могат да се разменна монета в едни или други преговори до постигане на определени цели отново рискуваме да изпаднем в зависимост, която противоречи на енергийната сигурност. Затова трябва да диверсифицираме енергийните си маршрути.“

Освен това съществуват и други мерки за осигуряване както на енергийна сигурност, така и на въглеродна неутралност – намаляване на потреблението на енергия, модернизиране на енергийната инфраструктура за активно включване и поемане на капацитета на евтините възобновяеми мощности и развитие на ядрената енергия.

„За да имаме въглеродна неутралност, ние трябва да имаме на първо място източници, които не генерират парникови емисии“, каза Трухчев и добави: „Ядрената енергия има предимството постоянно да произвежда енергия и да генерира по-ниски емисии.“

Възможно ли е Европа да се върне към руския петрол? Постижима ли е въглеродната неутралност до 2050 година? Защо потреблението на изкопаеми горива не намалява? Постигнати ли са цели за въглеродната неутралност?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.

Още по темата

ЕС обмисля таван на цените на газа заради войната с Иран

Повече танкери за втечнен природен газ се отклоняват към Азия от Европа

Европа няма откъде да намери други доставки на газ

Европа не си научи урока от кризата с руския газ, а новата идва