Първата Академия за индустриална декарбонизация в България постави фокус върху регулаторните и технологичните решения за преход към нисковъглеродна индустрия. Събитието, организирано от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет с подкрепата на Аурубис България, събра международни лектори и представители на бизнеса. Обсъдени бяха европейските политики, иновациите в индустрията и аналитичните доклади за структурната трансформация на химическата промишленост. Това коментира д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет при СУ и директор на Net-Zero Lab, в предаването „Чиста енергия“ с водещ Вероника Денизова.

Ролята на Net-Zero Lab в индустриалната трансформация

Лабораторията надгражда опита на Стопанския факултет в енергийния и климатичния сектор, като фокусът е върху индустрията – голям потребител на енергия и ключов доставчик на материали за енергийния преход и обединява специалисти от различни факултети на Софийския университет, за да създаде анализи за политиките и тяхното икономическо отражение.

„Лабораторията отразява голямата същественост на тези теми за развитието на икономиката. Една част от нашите програми - и в катедрата и в лабораторията - са много свързани с индустрията и с нейна трансформация.“, каза д-р Атанас Георгиев.

Предизвикателствата пред българската индустрия

В България има добри примери за инвестиции, включително проектите на Аурубис за 400 млн. евро за намаляване на въглеродния отпечатък, както и инициативи от циментовата индустрия.

Иновациите често се забавят заради регулаторна несигурност, ограничен инженерен капацитет и логистични предизвикателства. Цената на енергията и субсидиите също влияят върху скоростта за декарбонизация.

„Можем да кажем, че изоставаме в цялостната декарбонизация на индустрията, тук имаме и фактори, които са популярни из цяла Европа, като цената на енергията и субсидирането й.“, подчерта гостът.

Науката и индустриалното приложение

Въпросът с науката е многопластов: иновациите съществуват, но пътят от лабораторията до индустриалното предприятие включва няколко стъпки - идентифициране на изследването, пилотно тестване и по-широка индустриализация.

Дори когато технологиите са известни, самото инженерно изпълнение, монтаж и доставка отнемат време и ресурси. В България вече има добри примери за взаимодействие между индустрията и академията, включително чрез научноизследователска дейност.

Химическата индустрия и следващите стъпки

Анализите на Net-Zero Lab показват потенциал за декарбонизация на химическата индустрия и готовност за нови решения. Основните предизвикателства са несигурност в регулациите, логистичните вериги и времето за реализация на инвестициите.

След първата вълна на енергийната ефективност следват по-комплексни технологични решения, които изискват време и инженерни усилия.

„Трудно е да се даде обективна прогноза, но несигурността е фактор за конкурентоспособността, защото затруднява вземането на решения за инвестиции и инновации.“, каза д-р Георгиев.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.

Още по темата

Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност

В България липсва стратегия не само за ТЕЦ-овете, а за декарбонизацията изобщо

Плавната и ефективна декарбонизация на веригите на доставки е напълно възможна

Българският бизнес не е наясно какво да очаква от пакта за чиста промишленост на ЕС