България се нарежда сред най-бързо растящите пазари за батерийни системи в Европа, движена от соларния бум и европейското финансиране. Инвеститорите вече възприемат съхранението като необходима част от енергийния преход и като бизнес модел с реална възвръщаемост. Литиево-фосфатните технологии доминират индустриалния сегмент, а операторите на мрежата започват да използват батерии за услуги по балансиране. Предизвикателствата остават, но потенциалът за растеж е значителен. Това каза Марияна Янева, оперативен директор на IPS и зам.-председател на АПСТЕ, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Соларният бум катализира рекордния ръст на батерийните системи

„България постави рекорд миналата година и ще постави още един през тази“, подчерта Мариана Янева.

Тя обясни, че експлозивният ръст на батерийния капацитет е пряко свързан с бързото развитие на соларната енергия през последните три години.

Янева отбеляза, че съвпадането между инвестиционния интерес и европейските програми за финансиране е ускорило навлизането на системите за съхранение както като добавка към фотоволтаични мощности, така и като самостоятелни обекти, които подпомагат баланса на мрежата.

Литиево-фосфатната електрохимия доминира индустриалния сегмент

„В стационарното съхранение водеща е литиево-фосфатната електрохимия“, каза Янева.

Гостенката подчерта, че тя съчетава безопасност, бърза реакция и гъвкавост при изграждане на системи с различен мащаб.

Тя уточни, че основните потребители у нас са инвеститорите във възобновяеми източници, които използват батериите, за да прехвърлят енергия от обедните часове към вечерните пикове.

Все по-активни стават и операторите на мрежата, които чрез нови търгове ще използват батерии за услуги по управление на електроенергийната система.

Финансирането е смесено, а бизнесът вече разчита на реална възвръщаемост

„Повечето проекти се реализират чрез комбинация от собствен капитал и банков заем“, сподели събеседничката. 

Тя допълни, че грантовото финансиране покрива около една четвърт от инвестицията. Според нея това е знак, че пазарът вече вижда реален потенциал за доходност.

Основното предизвикателство остава липсата на знания за технологиите и пазарните модели, което ще се преодолее с навлизането на първите големи проекти.

Янева заяви, че батерийните системи са нов тип актив, който може да бъде едновременно потребител и производител, което изисква ново мислене при интеграцията им в мрежата.

Батериите стават ключов инструмент за интеграция на ВЕИ и стабилност на мрежата

„Батерийните системи правят възобновяемите източници по-надеждни и доближават профилите на производство и потребление“, коментира Янева.

Тя каза, че ЕС вече отчита десетократно увеличение на капацитета за съхранение спрямо 2021 година, а темпът трябва да се запази, за да компенсира излизането на конвенционални мощности.

България вече участва и индустриално чрез първия сертифициран европейски проект за гигафабрика за батерии, което я позиционира като част от стратегическата производствена верига.

Вятърът и слънцето се допълват, а батериите решават мрежовите ограничения

„Вятърът и слънцето се балансират отлично в годишен план“, посочи тя и отбеляза, че нови вятърни проекти предстоят след дълга пауза.

Ограничаването на ВЕИ производство в Европа се дължи на изоставаща мрежова инфраструктура, а батериите са най-бързото решение за облекчаване на преноса.

Янева добави, че бъдещи индустриални потребители като дейта центрове могат да се изграждат близо до ВЕИ зони, за да използват евтина енергия в комбинация със съхранение.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Батериите вече изместват газа в пиковите часове на потребление

Никола Газдов: Най-важното за зелената енергия е, че е много евтина

Някои проблеми в енергетиката не се решават с магическа пръчка, когато забогатееш