Малките модулни ядрени реактори се очертават като ключов елемент от енергийния преход. Освен леководните модели, които стъпват на познати технологии се разработват и ториеви реактори, които могат да имат и вечна експлоатация. А интересът на големи технологични компании за задоволяване на енергийните си нужди ускорява развитието на сектора. Темата коментира Никола Петров, енергиен експерт и докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

В момента малки модулни реактори продължават да разработват GE Vernova, Holtec и NuScale. Те използват леководни технологии, които са много близки до конвенционалните ядрени реактори, каквито познаваме и от АЕЦ „Козлодуй“, и се радват на по-високо доверие сред научната общност и инвеститорите, посочи Никола Петров.

Навлизането на ториеви реактори

Появяват се и нови разработки като проекта на датската компания Copenhagen Atomics. При него основният акцент е използването на торий в комбинация с уран, което цели значително намаляване на себестойността. Освен това технологията позволява повторно използване на вече отработено ядрено гориво и обещава много дълъг експлоатационен живот без ежегодни планови ремонти.

Гостът подчерта, че според разработчиците, реакторът може да работи до 10 години без прекъсване без допълнителни финансови и технологични разходи.

„Освен дългата експлоатация, чрез въпросната химична реакция, която в момента компанията изследва и се стреми да оптимизира в бъдеще, докато се стигне до етап за масово производство на техните реактори, към момента те имат готовност за работа на 4 години. Това означава, че необходимостта от нови горивни клетки с уран може да става на период не по-малко от 4 години.“

Това има директен ефект върху цената на произведената електроенергия. Според бъдещите прогнози, когато тази технология се развие, се очаква да станат вечни.

„Това може да гарантира изключително ниска себестойност на електроенергията, остава да видим само как ще бъдат приложени системите за сигурност в този реактор.“

Кой ще надделее: леководните или ториевите реактори?

Петров коментира, че няма да има само една водеща технология, а вероятно ще се утвърдят 5-6 модела. Това се дължи на по-гъвкавото приложение – не само за електрическа, а и за топлинна енергия.

„Най-вероятно леководните реактори ще са първите, които ще превземат тази ниша и ще намерят най-лесно своето приложение именно поради вече доказаната технология.“

Интересът на технологичните гиганти

Meta е една от компаниите, които предявяват най-силен интерес към малките модулни реактори. Събеседникът заяви, че това се дължи на огромните енергийни нужди на технологичните гиганти, особено за центровете за данни, в момент на преход от въглищни централи и нужда от запълване на „вакуума“ от липсата на достатъчно нови базови мощности.

„При появата на нов подобен голям консуматор, каквито са центровете за данни, това неминуемо оказва влияние върху борсовите цени на електрическа енергия. Стратегията на Meta е именно да покаже правилния път за бизнеса, който е двустранен както за консуматора, така и за производителя, и от партньорство печеливши са и за двете страни.“

Освен това тези партньорства ускорява развитието на технологиите и съкращава пътя им до реално приложение. Никола Петров заяви, че до 2032 г. може да има вече два работещи реактора, които да обслужват нуждите на Meta.

Приложението на малките модулни реактори у нас

Малките модулни реактори са изключително важни за бъдещето на българската енергийна система, особено с оглед на извеждането от експлоатация на въглищни мощности и нарастващото потребление. Те могат да осигурят както електрическа, така и топлинна енергия за индустрията и градовете, заяви гостът.

„България е на световната карта по отношение на интеграцията на малките модулни реактори надявам както с технологията в АЕЦ „Козлодуй“, така и с малките моделни реактори да бъдем един от първите в Европа."

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Чиста енергия" можете да гледате тук. 

Още по темата

Проф. Спасов: България има нужда от малки модулни реактори за балансиращи мощности

Малките модулни реактори могат да осигурят баланс в енергийната ни система

Малките модулни реактори са бъдещето на ядрената енергетика

България има място на картата на термоядрения синтез