България има цели, планове и стратегии в областта на климатичните политики, но те до голяма степен остават на хартия. Това каза Антоанета Йотова, експерт по климатични политики и автор в Климатека, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

В оперативните програми на ЕС, сред които ОП „Околна среда“, има заделени средства за осъществяване на климатичните политики, но страните членки следва да приемат специфични мерки и действия за постигане на европейските и национални цели, обясни Йотова. „Изработват се програми и стратегии, а оценката дали и как са задействани, се прави впоследствие от Европейския съюз. Ако държавата не е изпълнила задълженията си по климатичните цели и политики, се налагат финансови санкци“, отбеляза тя. Но този процес е дълъг, възможно е да минат десет години, през които се сменят правителства и се губи отговорността, изтъкна гостенката.

„България има формално заложени програми, поставени цели и конкретно разписани планове за действие в областта на климата, но те не влизат в ежедневието така, както би следвало, за да имат ефект.“

Според Йотова базов нормативен акт в Народното събрание за климатичните политики може да има огромно значение. Нужна е и по-голяма прозрачност, когато се поемат международни и европейски ангажименти, за да се знае кой отговаря за изпълнението и как се носи съответната отговорност, ако то липсва, счита тя.

На международно ниво ЕС е лидер в практическите действия за осъществяване на политики за реагиране на промени в климата. А в рамките на съюза скандинавските и някои от прибалтийските страни са отличници в осъществяването на европейските климатични цели, отбеляза Йотова. „България не може да бъде дадена за пример в това отношение“, допълни тя.

Климатичните политики следва да се разглеждат паралелно в два аспекта – мерки и действия за смекчаване на ефектите от климатичните промени (намаляване на емисиите на парникови газове, въвеждане на възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност) и политики, свързани с адаптиране към климатичните промени. Втората група се развива с по-бавни темпове дори на европейско ниво, отбеляза гостенката.

„Мерките и действията, свързани с климата, трябва да се основават на оценка на риска. Но това следва да бъде регулярен процес, което в България съвсем не е така. Ние ги правим еднократно и смятаме, че така решаваме проблема, но това далеч не е вярно.“

7,6 млрд. лв. от квоти за парникови газове

Само за четири години приходите от продажбата на квоти за парникови газове у нас надхвърлят 7,6 млрд. лв., но този ресурс почти не се използва стратегически за адаптация и превенция, сочи изследване на Климатека, чийто автор е Йотова.

„Често се казва, че цената на електроенергията се повишава, тъй като трябва да се купуват такива квоти. Но сумарните емисии на България все още са с около 60% под изискваните по межуднародни и европейски задължения на страната, които се изчисляват спрямо 1988 г.“, отбеляза гостенката. Затова ѝ остават свободни квоти, които тя продава и в резултат на това получава посочените приходи. Те постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и по замисъл трябва да се изразходват за климатични политики.

„В действителност около 90% от разходите отиват за компенсиране основно на промишлените производители за повишаването на цената на електроенергията.“

Според Йотова правилникът за функциониране на фонда трябва да се промени, за да може разходите да отиват и за други цели, но за това не се говори и не се прави нищо. „Проблемът със закупуването на свободни квоти за емисии е на големите източници на парникови газове - основно ТЕЦ-овете на въглища и големите индустриални инсталации, където също се изгарят различни видове горива и се отделят тези емисии. Те имат недостиг, защото технологично не са направили така, че да намалят емисиите си“, отбеляза изследователката.

Важно е ЕС и в частност България да продължат вече започнатите усилия в областта на климата, да не отстъпват от постигнатите позиции и да ускорят процесите, тъй като всяко забавяне е за сметка на хората, изтъкна тя.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Чиста енергия" можете да гледате тук. 

Още по темата

Как светът тихичко печели битката за климата

Китай и Бразилия искат да бъдат лидери в борбата за климата, но и да замърсяват

Знаете ли кой вярва в изменението на климата? Фондовият пазар

Регулаторите на ЕС остават бдителни по отношение на климата