България може да стане водещ AI хъб с ултрамощна инфраструктура
Александер Дилков, директор Инфраструктура в Habitat Global Foundation, в "Чиста енергия", 05.11.2025 г.
Обновен: 7 November 2025 | 09:25
Автор: Галина Маринова
Нов проект създава за България потенциал да се превърне в един от AI хъбовете в Европа, изграждайки независима инфраструктура и създавайки хиляди пъти по-мощна инфраструктура, отколкото тази, на която е трениран ChatGPT. Това коментира Александер Дилков, директор Инфраструктура в Habitat Global Foundation, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът очерта възможностите за оползотворяване на излишната енергия от възобновяеми източници, която не може да се поеме от електропреносната мрежа.
Темповете на развитие на възобновяемата енергия по света продължават да поставят рекорди, но все по-голяма част от вятърната и слънчевата енергия се губи, защото електропреносната мрежа не може да я поеме. Иновативни енергийни решения обаче могат да оползотворят излишната енергия и да я превърнат в изчислителна мощ. Такова е решението на Habitat Global Foundation, чиито първи инсталации са съвсем близо до началото на експлоатация.
България е избрана и поради географското си положение – "кръстопът между всички континенти".
Моделът на Habitat е замислен да бъде глобален от самото начало, каза гостът. Вече има подписани договори с фотоволтаични (ПВ) паркове в други държави и се водят разговори с правителството на северноафриканска държава с цел глобално разгръщане.
За енергийните оператори и собствениците на паркове това е изцяло нов източник на приходи, тъй като губената енергия може да бъде монетизирана (например, от 3 стотинки за киловатчас може да се превърне в 3 долара чрез AI модел), а за AI компаниите за първи път ще бъде предоставен достъп до зелена, децентрализирана среда за изграждане на модели за изкуствен интелект.
За държавите и Европейския съюз моделът е от особено значение, защото е "мащабируем на малки стъпки", за разлика от огромните инвестиции в дейта центрове, необходими за конкуриране с американските технологични гиганти, подчерта Дилков.
Инвеститорите ще могат да монетизират загубената енергия, която се превръща в реален актив и изчислителна мощност, а за обществото като цяло ползите са, че значително ще се намали на въглеродния отпечатък. Дейта центровете растат експоненциално и се очаква до края на десетилетието да надминат всички други производители на вредни емисии.
Според проучванията няма конкретна глобална цифра за загубите, тъй като повечето фотоволтаични (ПВ) паркове не проследяват тези данни или просто изключват системите си при свръхпроизводство.
Изчислено е, че между 8% и 12% от произведената енергия се губи или не може да бъде експортирана.
"Загубата на 8% от общата произведена енергия се равнява на годишното производство на 8 атомни централи от типа на АЕЦ Козлодуй".
Проблемът възниква, когато предлагането надвишава търсенето или когато проблеми в електропреносната мрежа пречат на преноса, особено на големи разстояния.
Фондацията изгражда модулни дейта центрове директно до или в непосредствена близост до ПВ паркове. По този начин излишната енергия, която иначе би се загубила, се превръща в изчислителна мощност, създавайки нов актив.
Инсталациите наподобяват 40-футови контейнери, но специално преработени като сървърни помещения. Включват вградени батерии (UPS) за постоянно действие, както и системи за водно или въздушно охлаждане. Предпочита се водно охлаждане за GPU сървърите, които ще се използват.
Всеки контейнер е автономна единица с готови изградени мрежови устройства. Нужна е само промишлена интернет връзка до парка.
Една такава инсталация може да усвои 1 мегават базова мощност, което предотвратява създаването на 16 000 тона CO2 за целия живот на контейнера.
Целта е до края на десетилетието да се построят 250 контейнера, предотвратявайки милиони тонове CO2 и ще сме употребили енергия, която изцяло се губи и въобще не се монетизира, каза Александер Дилков.
Използва се за он-чейн координация на ресурси, конкретно за бърза координация, която се осъществява за една стотна от милисекундата. Това позволява динамично управление и оркестрация на глобална флота от дейта центрове, обясни събеседникът.
През последните 10 години ПВ капацитетът в България е нараснал значително с помощта на ЕС, но електропреносната мрежа не е модернизирана, посочи Дилков.
Парковете, които са за над 50 мегавата страдат от проблема със свръхпроизводството и плащат големи глоби, като често им е по-изгодно да изключват парковете по време на пик, каза още гостът, като изтъкна, че освен това страната ни е и естествен "кръстопът между всички континенти".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.