Темповете, с които обновяваме сградния си фонд, са изключително далеч, не само от целите (ние много не се интересуваме от целите, макар че това е доста сериозна грешка в дългосрочен план), но и от пазарното търсене. Хората имат нужда. Те търсят такива решения.  Това каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор ЕнЕфект, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

"Ако се огледаме около нас ще видим промяната в състоянието на сградния фонд, но статистиката сама по себе си достатъчно убедителна. За 10 години виждаме, че половината от хората сами, без да получават пари от когото и да било, са сменили дограмата си с по-добра. Близо половината са сложили индивидуална изолация. 70% от домакинствата в градовете имат климатици. И това не се дължи на държавна политика. Това се дължи на осъзната необходимост. Проблемът е, че когато сами си правим ремонтите, ефекта е поне 2 пъти по-малък и освен това сградите ни са в окаяно състояние. Външният вид страда. Градовете ни са в окаян външен вид. Това не помага на абсолютно никого".

Местните власти имат водеща роля в изпълнението на програмите за саниране, но през последните години процедурите се забавят поради административни проблеми на централно равнище. Това стана ясно по време на четвъртото издание на форума "Кметовете говорят", който събра в Габрово представители на общини, правителствени институции, международни партньори, експерти и граждани от цялата страна. Събитието, организирано от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", община Габрово и общинска мрежа "Екоенергия", си поставя за цел да открои практическите предизвикателства и решения в изпълнението на политиките за устойчиво развитие на местно равнище. Резултатите от санирането в България показват значителни проблеми, свързани с ефективността и напредъка на програмите, коментира Димитър Цанев.

До момента в програмите по саниране са инвестирани над 2 милиарда лева, но те са достигнали само 4% от сградите. Дори при оптимистичен сценарий, при който всички налични ресурси се оползотворят, не се очаква да бъдат обновени повече от 10% от сградите. Към момента 9 от всеки 10 сгради нямат достъп до средства за саниране, което води до неравенство и генерира недоволство сред гражданите, посочи събеседникът. 

Въпреки наличието на необходими ресурси, много проекти остават неизпълнени, а опити за подобряване на условията и съфинансиране обикновено са ограничени. Много от програмите за енергийна ефективност, включително плана за възстановяване и устойчивост, не имат ясни срокове за изпълнение, което добавя допълнителна несигурност. Икономическите и политическите фактори, включително ниските цени на енергията, намаляват стимулите за инвестиции в обновление на сградите.

Примерите за успешни програми за енергийна ефективност в Източна Европа включват различни инициативи в страни като Литва и Полша. Много програми предлагат грантово подпомагане, което достига до 100% за социално слаби домакинства или до 30% за останалите. Политическа воля за привличане на частни инвестиции също е важна, за да се осигури устойчиво финансиране.

"Във Вилнюс, Литва, има екип от 50 души, който работи по медиация и убеждаване на гражданите за участие в програми за енергийна ефективност. Това представлява значително усилие при население, което е три пъти по-малко от това на София, и подкрепя ефективността на комуникационните кампании".

Относно ролята на енергийните общности в България гостът каза, че тя е ключова за постигането на енергийна независимост и устойчиво развитие. Енергийните общности позволяват производството на енергия на местно ниво, което намалява натоварването на националната електрическа мрежа и осигурява по-ниски цени за потребителите. Те повишават устойчивостта срещу външни заплахи, като предлагат независимост от централизирани източници и линии. Чрез децентрализирано производство, местните общности имат възможност да създават нови работни места и да генерират приходи от продажба на енергия. Въпреки тези предимства, развитието на енергийните общности в България се сблъсква с няколко основни пречки като липса на инвестиционни стимули, технологични и структурни проблеми, както и липса на политическа воля и обществена подкрепа.

Ниските цени на електричеството, субсидии и липсата на икономически стимул за участие в либерализираните пазари затрудняват привлекателността на инвестициите във възобновяеми източници. Освен това няма достатъчно ефективни системи за интелигентно отчитане на енергийното производство и потребление, което затруднява управлението на енергийните общности, посочи Цанев.

Устойчивостта на енергийните общности зависи от подкрепата на местните власти и активното участие на гражданите, което в момента е недостатъчно. Справянето с тези предизвикателства е от съществено значение за успешното развитие на енергийните общности и постигането на енергийна независимост в България.

Въпреки всички тези предизвикателства, обаче, и в България има успешни примери за действащи енергийни общности, каза събеседникът. В Габрово има положителни примери за енергийни общности, които показват как гражданите могат да се обединят за производството на енергия.

Един от успешните примери е, когато в първоначалния етап на една от общностите хората бяха предпазливи и участваха с малки суми, но след като проектът започна да произвежда енергия, интересът на гражданите се увеличи значително. Само за 20 дни, по време на Великденските и майските празници, бяха събрани средства над 200 000 лв. от гражданите на Габрово, което показва нарастващото доверие и желание за участие в подобни инициативи.

Тези примери илюстрират как енергийните общности не само че могат да осигурят енергия на ниска цена, но и да подобрят устойчивостта на местните икономики и да намалят зависимостта от външни източници на енергия, особено в контекста на глобалните предизвикателства.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Енергийните мрежи в Европа са под натиска на жегата

Енергийните мегапроекти в България са в ущърб на държавата

България е на финалната права да стане съакционер в блока "Хан Аспарух"