Постоянни лунни бази, 3D принтирана храна от стволови клетки, роботи с изкуствен интелект и производство на кислород от лунния прах вече не са далечни научнофантастични идеи, а реални технологии, които Европейската космическа агенция (ЕКА) развива. Проектът Визия 2040 цели Европа не просто да участва в следващата космическа надпревара, а да изгради устойчиво човешко присъствие на Луната и да се превърне във водещ фактор в новата космическа икономика. Това каза д-р Томазо Гидини, ръководител на отдел „Механика“ на Европейската космическа агенция в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Европейската космическа агенция вече разработва технологиите, които трябва да превърнат Луната в следващата стъпка от човешкото присъствие в Космоса. По думите му стратегията „Technology Vision 2040“ не започва от въпроса какви мисии предстоят през следващите няколко години, а как трябва да изглежда светът през 2040 г. и кои технологии трябва да бъдат разработени още днес.

„Предизвикахме нашите учени и инженери да забравят следващото изстрелване и следващия спътник. Помолихме ги първо да си представят какъв свят искат да съществува през 2040 г., а след това да се върнат към настоящето и да определят какви технологии трябва да създадем, за да стигнем дотам“.

Той обясни, че визията включва наблюдение на Земята от много ниска околоземна орбита чрез множество сензори и изкуствен интелект, изграждане на големи космически конструкции директно в орбита, както и създаване на устойчива инфраструктура на Луната. Според него крайната цел вече не е кратко посещение, а постоянно човешко присъствие.

„Предизвикателството вече не е просто да достигнем Луната. Истинската цел е да останем там. Това означава енергия, роботи, транспорт, системи за поддържане на живота, комуникации, навигация и възможност да използваме ресурсите, които вече се намират на повърхността“, посочи гостът.

Лунният прах и 3D принтирането ще изграждат бъдещите бази

Според д-р Гидини постоянна лунна база би била практически невъзможна, ако всички строителни материали трябва да бъдат транспортирани от Земята.

„Представете си колко материали са необходими за построяването на една къща, а след това си представете, че трябва да ги изпратите на над 300 хил. километра разстояние. Това е изключително трудно както технически, така и икономически. Именно затова разработваме технологии за използване на местните ресурси - лунния реголит, от който можем чрез 3D принтиране да изграждаме защитни конструкции и дори инструменти“, заяви той.

По думите му ЕКА вече е демонстрирала как лунният прах може да бъде използван за изграждане на защитни куполи, които предпазват астронавтите от радиация и микрометеорити. Освен това от реголита могат да бъдат извличани метали като титан, алуминий и желязо, а като страничен продукт се получава кислород, необходим за поддържането на живота.

Особено важна част от бъдещите мисии ще бъде производството на храна директно в Космоса.

„На Международната космическа станция вече изследвахме възможността храната да бъде произвеждана извън Земята. Използвахме стволови клетки от крава, които бяха отгледани в биореактор, а след това чрез 3D принтер беше създадена телешка пържола, която реално беше консумирана в Космоса. Това е технология, която ще бъде фундаментална за бъдещите лунни бази“, каза д-р Гидини.

Космосът се превръща в стратегическа територия

Според представителя на ЕКА променящата се геополитическа среда вече поставя Космоса в центъра на икономическата и отбранителната политика.

„Космосът вече не е само място за научни изследвания. Той се превръща в територия. Ако Европа иска да бъде значим фактор на Земята, тя трябва да бъде значим фактор и в Космоса. Именно затова държавите членки подкрепиха най-големия бюджет в историята на Европейската космическа агенция и ни дадоха мандат да развиваме способности, свързани със сигурността и отбраната“, заяви той.

По думите му Европа трябва да разполага със собствен независим достъп до Космоса, автономни телекомуникационни и навигационни системи, както и със способности за наблюдение както на Земята, така и на космическата среда.

В дългосрочен план изграждането на постоянни бази на Луната ще постави и нови философски въпроси.

„Връщаме се на Луната не просто за да я посетим, а за да останем там. Това означава, че човечеството ще се превърне в мултипланетарен вид. Преди да бъде инженерно предизвикателство, това е философско, етично и геополитическо предизвикателство, защото на Луната няма да бъде само Европа, а всички големи световни сили“, каза д-р Томазо Гидини.

Вижте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:

• В САЩ беше одобрен първият сателит, който ще отразява слънчева светлина към Земята по заявка
• Учени изследват възможността да разпръскват капчици морска вода в атмосферата, за да ограничат ефекта от предстоящия климатиен феномен супер Ел Ниньо 
• Астрономи за първи път откриха захарни молекули в междузвездното пространство, което подкрепя хипотезата, че част от градивните елементи на живота може да са се образували преди възникването на Слънчевата система
• Разработиха неинвазивен пейсмейкър, който използва ултразвукови вълни вместо имплантирано устройство
• В Япония най-богатите известни залежи на злато в активни хидротермални извори

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

AI и VR превръщат публиката в съавтор на имерсивното изкуство

Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето

От мечта към реалност - AI и роботиката променят гръбначната хирургия?

Революцията 6G: Технологията, която ще обедини AI с индустрията и живота

Новият космос - десетилетни технологии, революционно мислене и премерен риск