Липсва синхрон между еволюционните механизми на човешкия мозък и информационната среда, в която функционира съвременният човек. Невробиологичните реакции, които са се формирали за справяне с непосредствени физически заплахи, днес се активират от символни и дигитални стимули – новини, заглавия и социални сигнали. Амигдалата доминира над префронталния кортекс в първичната обработка на информацията, което системно изпреварва рационалната оценка. В резултат на това мозъкът интерпретира информационни събития като реални заплахи, а не като абстрактни данни, което структурно променя начина, по който се формира общественото възприятие и поведение. Това каза Анди Стойчев, директор и старши изследовател в NTCenter в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

От гледна точка на когнитивната наука „информация“ не е единно понятие. Различните дисциплини я дефинират по различен начин, но за мен по-важното е как мозъкът я превръща в реакция. Стимулите могат да бъдат думи, изображения или звуци, но ефектът им върху нервната система започва почти мигновено, каза Стойчев.

„Интересното е, че информация за различните науки означава беши различно. Нямаме обща дефиниция за информацията. Математиците си говорят за едно, биолозите за друго, генетиците за трето.“

По думите на Стойчев в момента, в който даден стимул достигне до мозъка, той преминава през система за бърза обработка. Таламусът действа като своеобразна „разпределителна станция“, която насочва сигналите според тяхната предполагаема важност. Това се случва преди съзнателната ни оценка.

Ако сигналът бъде определен като значим, той тръгва по две паралелни пътеки. Едната води към префронталния кортекс – мястото, където взимаме рационални решения. Другата води към амигдалата, която отговаря за бързите емоционални реакции и оценката на заплахи, каза още той.

„Тези два центъра – префронталният кортекс и лимбичната система – непрекъснато са в борба кой да управлява поведението ни.“

Разликата във времето на реакция е ключова, разказа Стойчев. Емоционалната система реагира значително по-бързо от рационалната. В еволюционен план това е било предимство – по-бързата реакция често е означавала оцеляване.

Проблемът е, че днес същият механизъм се активира в среда, за която не е създаден. Новините, социалните мрежи и информационният поток подават стимули, които мозъкът интерпретира като потенциални заплахи.

„Едно мигване е времето, за което информацията стига до префронталния кортекс. Около десет пъти по-бързо тя достига до амигдалата.“

Това означава, че емоционалната реакция почти винаги изпреварва рационалната. В този момент амигдалата може да реши, че стимулът е критично важен, и да активира хормонална реакция чрез хипоталамуса. Това води до физиологични промени в тялото само за десетки милисекунди, обясни събеседникът.

„Много преди да можем рационално да обработим информацията, тялото вече реагира с химия и физиология. Усещаме fight-or-flight реакцията.“

Тук се появява и основната биология на дезинформацията. Мозъкът не прави разлика между реална физическа заплаха и символна или информационна такава. Затова силно емоционални новини могат да активират същите механизми като реална опасност.

„Картинката на саблезъбия тигър се превръща в реален саблезъб тигър и ние реагираме на него.“

Когато този процес се повтаря често, организмът навлиза в хронично стресово състояние. В такава среда амигдалата става свръхактивна, а рационалното мислене отслабва. Постепенно започваме не само да реагираме на заплахи, но и да ги търсим.

„Когато това се случва отново и отново, ние започваме автоматично да търсим сами лошото, да търсим заплахата.“

Така се оформя състояние, в което светът започва да изглежда по-опасен, отколкото е в действителност. И именно това е ядрото на биологията на дезинформацията – не като лъжа, а като начин, по който мозъкът ни интерпретира информацията като заплаха, създадена за оцеляване в съвсем различна епоха.

Относно новите технологии и конкретноя изкуственият интелект, Стойчев каза, че механизмът на възприемане на информациясе усложнява допълнително с навлизането на изкуствения интелект, който радикално понижава прага за създаване на убедителна дезинформация.

Генеративните модели позволяват масово производство на съдържание, което е емоционално заредено, визуално достоверно и трудно различимо от реални източници. Така се усилва натискът върху вече уязвимата когнитивна система, която реагира първо емоционално, а едва след това рационално.

Вижте целия разговор във видеото.

В епизода вижте още:

• Учени са наблюдавали активността на мозъчни неврони в реално време, което може да подобри разбирането ни за шизофренията и риска от развиване на Алцхаймер
• Скорошните силни земетресения са предоставили важна информация за геоложките пластове чрез наблюдения на подпочвените води
• Учени са разработили меки електронни контактни лещи, които подават слаби електрически импулси през окото и в бъдеще биха могли да лекуват депресия
• Учени са успели да смалят мощни лазери до размер подобен на главата на клечка кибрит и да го инсталират върху чип, който обработва информация чрез светлина, вместо електричество 

Всички гости на предаването  "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

AI и VR превръщат публиката в съавтор на имерсивното изкуство

Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София

AI агенти в екипа: От еуфория към измерими резултати за софтуерните компании

Иновациите в медицината вече лекуват доскоро нелечими метаболитни заболявания

Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето