Климатичните промени изискват спешна трансформация на градската среда. Съвременните градове могат да се адаптират към екстремни климатични явления като наводнения и горещи вълни и засушаване чрез комбинация от синьо-зелени решения, инженерна инфраструктура („сиви мерки“) и социални мерки. Бъдещето принадлежи на „синьо-зелените“ градове, които работят с природата, а не срещу нея, а България има потенциал да настигне добрите международни примери, ако действа навреме. Темата коментира доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология и хидрология при БАН, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Според нея устойчивостта е комбинацията между сивите и природните решения и следва частния сектор да е ангажиран в градската адаптация и зелената икономика

„Бъдещето е в сътрудничеството между всички нас за тази адаптация… Ние нямаме времето за нея. Колкото повече мислим в тази посока, толкова повече бихме могли да оцелеем в тази променяща се среда.“

„Градът гъба“ и европейските примери: нова философия за адаптация

Един от най-успешните модели е този на Сингапур, често наричан „град-гъба“. Там инфраструктурата позволява на водата да попива, вместо да се отвежда директно чрез канализацията. Дъждовната вода се задържа и използва повторно – подход, който има пряко приложение и у нас, обясни Бекова.

„Ако имаме една по-добра инфраструктура за задържане на дъждовната вода и започнем да я преработваме и използваме отново, ние ще имаме мерки за справяне, ще имаме решение за безводието, засушаването и за напояването.“

В Европа вече се прилагат работещи модели, като Хамбург, Ротердам, Париж и Виена активно развиват заливна инфраструктура, посочи Бекова. Особено показателен е примерът с Париж, където училищата се адаптират към горещини.

Краят на свръхзастрояването

Според експерта традиционният модел на урбанизация е достигнал своя предел. Събеседничката смята, че не трябва да разчитаме на бетониране на реките и прекомерно застрояване, а озеленяването вече не е достатъчно. Необходима е цялостна промяна в планирането – от визията до икономическата логика на градското развитие за инвестиции към устойчиви решения за градската среда

Социалната адаптация: защита на най-уязвимите

Климатичната политика има и социално измерение през изграждането на охлаждащите центрове, които са особено важни за хора със сърдечно-съдови заболявания. Те са засегнати от високите температури, а в България има голям процент от населението в тази рискова група, каза гостенката.

Друг важен инструмент е ранното предупреждение, което може да спаси животи, особено на деца и възрастни.

Природните решения: най-ефективният буфер

Инвестиции в зелени покриви, зелени паркинги и повече зелени площи са в основата на адаптацията, каза събеседничката. Проблемът е, че тези пространства често се застрояват и това води до по-сериозни наводнения при дъжд и до повишаване на температурите през лятото.

„Колкото повече зелени площи имаме, колкото по-обмислено е застрояването, толкова по-адаптирани и адекватни ще сме на съвременните промени, които се случват.“

Ролята на екосистемите

По думи на Бекова унищожаването на дюните по Черноморието е загуба на буфер срещу приливни вълни. Освен тях страната разполага с лонгозни гори и крайбрежни езера, които могат да ограничат наводненията. Бекова призова за тяхното възстановяване.

„Надявам се България да тръгне и по пътя на възстановяване – да възстанови своята градска инфраструктура по отношение на реките си, на зелените си паркове, по отношение на крайбрежните си езера. Това са районите, които действат като буфер или стопер за високи вълни или температури.“

Къде е България?

Страната има потенциал, но изостава. „Можем да се поучим от Копенхаген, Париж и Сингапур“, посочи Бекова.

„Мечтая да видя София, Варна и Бургас като такива примери в бъдеще.  Това са градове, които имат възможността и способността да направят климатичната адаптация и да променят града така, че да може да отговори на променящите се климатични условия.“

В предаването вижте също:

• Изкуствени неврони комуникират с истински мозъчни клетки – пробив в биоелектрониката доближава интеграцията между човешкия мозък и машини.
• Хората продължават да еволюират активно през последните 10 000 години – генетични анализи разкриват адаптации към болести, климат и начин на живот.
• Генеративният AI поставя под въпрос авторското право върху софтуера – нови инструменти създават функционални копия без директно копиране на код.
• Нова технология произвежда електричество от въглища без изгаряне – електрохимичен процес обещава по-висока ефективност и по-ниски емисии.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Новите мегаполиси са изложени на опустошителни наводнения

Дигитални двойници и AI са бъдещето на климатичното моделиране

Сингапур и Копенхаген ни учат как да се справяме с екстремните климатични явления

Здравни градове: урбанистичният дизайн може да помогне да живеем по-дълго