С нарастването на дела на електромобилите в Европа расте и натоварването върху електропреносната система, нуждите от публични зарядни станции и батерии с по-дълъг живот. Въпреки това Европа изостава значително. За да се покрие бъдещето търсене, до 2030 г. ще трябва да се появят 76 нови фабрики и гигафабрики за батерии със среден капацитет от 24 гигаватчаса годишно. Гладът за този тип продукти ще бъде огромен в следващите години, а България има възможността да изгради една от първите фабрики в Европа за новия стандарт батерии. Това заяви Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

„Електрическата мрежа ще изисква огромни инвестиции. Може би най-големите инвестиции, които ще се налагат да правят държавите в целия свят ще бъдат на във военната индустрия в електропреносната мрежа.“

Станиславов заяви, че в момента Китай държи над 70% от световното производство, а при някои технологии като железофосфатните (LFP) батерии – почти 100%.  „Тази технология в момента се налага като водеща както за енергетиката, така и за задвижването на камиони, автобуси и тежкотоварни автомобили.“ Тези батерии са  по-евтини, по-безопасни и с много по-дълъг живот (до 10 000 цикъла), заяви гостът.

Перспективите пред Европа и България

За да компенсира изоставането си, Европа чрез програми като Innovation Fund Europe стимулират нови производства и до края на годината е възможно да бъде обявен проект за българска гигафабрика за LFP батерии.

„Това ще бъде една буквално първите няколко в Европа, ако този проект успешно се случи. Има нужда от огромни инвестиции в Европа, за да навакса изоставането си. Не говорим само за автомобилната индустрия, а за цялостния процес по електрификация, тъй като същите батерийни клетки се използват и в съвременните сгради, в индустрията и за системите за съхранение на енергия.“

„Страхът от пробега“

Станиславов заяви, че пробега с батериите при електромобилите вече не е проблем, като превозни средства с над 900 км пробег вече съществуват, а рамките на 1-2 година ще навлизат масово модели с 1000 км. По думите на събеседника повече от тази издръжливост на батериите е лишена от смисъл, по-големите батериите означават и по-високи производствени разходи.   

„Индустрията вече е достигнала до етап, при който пробегът на една луксозна електрическа кола ще бъде абсолютно сравним с този на една конвенционална кола и това е благодарение на развитието на технологиите за батерии.“

Големите трансформации в автомобилната индустрия

„Живеем в може би най-интересния период от развитието на автомобилната индустрия, защото се случват три-четири големи революции едновременно“, заяви събеседникът. Електрификацията се налага като водещата технология, но по-големите иновации произтичат от автомобили, които са изградени около софтуера, а не около механиката, и задаваща се абсолютно масова автоматизация и роботизация на производството.

„Много скоро ще има т.нар. „тъмни фабрики“ – където всъщност няма да има нужда да светят лампите, защото няма да има хора.“

Автономните автомобили: технологии и регулации

Събеседникът заяви, че предизвикателствата пред масовото навлизане на автономните автомобили по европейските улици и пътища са технологични и регулаторни. За разлика от някои щати в САЩ и Китай, където автономното шофиране е реално разрешено, в Европа то е забранено, като в момента единствено Нидерландия е позволила тестове на автономни автомобили през системата на Tesla.

Освен това предстои да се решат и системите, през които ще се извършва това шофиране – чрез лидари (лазерни радари), които са по-прецизни, но скъпи, или чрез камери, които са по-малко точни. Макар доскоро да изглеждаше, че подходът с камери ще надделее, с поевтиняването на лидарите е възможно те да станат стандарт, посочи Любомир Стансиславов.

„В Китай всяка седмица се появяват нови лидари, които са все по-евтини. Колкото по-масово е производството, цената им толкова повече пада. Всъщност това е начин за изключително прецизно автономно шофиране.“

Какви са основните проблеми при зарядната инфраструктура? Как стои въпросът с електрическите камиони? Какви са опитите на ЕС да се занимава с политиките в автомобилния сектор?

В предаването вижте също:

• Гени, свързани с регенерацията, дават надежда за възстановяване на човешки крайници – изследвания показват, че ключови механизми са споделени между различни видове.
• Учени създадоха растения, които произвеждат сложни психоактивни съединения – пробив в синтетичната биология позволява устойчиво производство на редки молекули.
• Открити са нови химични връзки между кислород и редкоземни метали – изследване разширява възможностите за катализ и биомиметична химия.
• Марсоходът Curiosity откри разнообразни органични молекули на Марс – находките подсказват за сложна химична еволюция и потенциал за минал живот.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Преходът към електрически автомобили се разнищва бавно, после изведнъж

EV стигат точка на необратимост през 2026, Европа и Китай ще се интегрират

И. Левков: България не е готова да привлече голям EV инвеститор

По-евтин, с по-дълъг пробег и заменима батерия: EV патентът на ТУ-София

CATL представи нови EV батерии, с които ще ускори европейската си експанзия

След EV, китайскaта CATL иска да доминира и при електрическите камиони