Изкуственият интелект, навигационните системи, виртуалната реалност, 3D моделирането, роботиката навлизат уверено в медицината и в частност в гръбначната хирургия и водят до постижения, които до вчера бяха мечта. Това коментира д-р Николай Тивчев, медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Ортопедия, и началник на Отделение по ортопедия и травматология, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Изкуственият интелект няма да измести гръбначните хирурзи, той всъщност се превърна в полезен помощник в нашето ежедневие, изтъкна той. Системи за изкуствен интелект се използват на няколко етапа в лечението на пациентите – диагностика, вземане на решение как да бъдат лекувани, по време на самото лечение и за възстановяване след извършване на лечението, обясни Тивчев.

„Една от особеностите на изкуствения интелект е неговата бързина в събирането и обобщаването на данни. Той е полезен за гръбначните хирурзи, когато трябва да вземат решение на база науката и статистиката.“

Освен това моделната образна диагностика все повече се основава на изкуствения интелект, но гостът изтъкна, че AI не поставя диагнози и не взема сам решения. Изкуственият интелект помага и при планирането на хирургичната дейност, така че хирургът да помогне на пациента, като сведе грешките до минимум.

3D моделирането и изобразяването, които също навлизат ударно в гръбначната хирургия, дават възможността на специалистите да проиграят хирургична намеса още преди да влязат в операционната, да планират нужните импланти и степента на корекция при гръбначно изкривяване, обясни Тивчев.

„С помощта на виртуалната реалност наслагваме нормалната върху променената анатомия, за да разберем какво да коригираме. Това е област, в която изкуствения интелект е изключително полезен.“

Управлението на някои от системите, които се използват по време на самата хирургична намеса, също понякога почива на изкуствен интелект, който помага във вземането на решения, добави събеседникът.

Навигационни системи свеждат до минимум човешките грешки

Втората голяма стъпка в областта на гръбначната хирургия е възможностите за използване на модерни електронни системи в областта на навигираната хирургия и изобразяването на гръбнака на пациента по време на самата намеса.

„Имаме системи, при които на базата на извършен предварително скенер или ядрено-магнитен резонанс разполагаме с предварително подготвена програма за поведение и я наслагваме върху реалния пациент по време на операцията. Понякога това може да се следи дори с очила за виртуална реалност“, обясни Тивчев.

„Навигационните системи позволяват нашата прецизност да се увеличи с пъти и докато човешката грешка при поставянето на педикуларни винтове без никаква външна помощ понякога достига до 30%, модерните навигационни системи свеждат шанса за грешка до 3-4%, което е от изключително значение.“

Интраоперативните методи за допълнителна информация относно патологията на пациента позволяват на специалистите в туморната хирургия на гръбнака да проверят каква част от тумора са отстранили и как да продължат хирургичната дейност. „Това е модерна технология, която вече е реалност и вероятно ще се развива още повече в бъдеще“, посочи събеседникът.

Роботизираната ръка е по-прецизна от най-опитния хирург

Вече има реални системи, които по време на хирургична намеса поставят винтове в гръбнака на базата на предоперативното планиране, 3D моделирането, решението, което е взел хирургът, траекторията на винта, който е планирал

„Прецизността на роботизираната ръка е значително по-голяма от тази и на най-опитния хирург. Тя е от голяма полза, тъй като минимално отклонение е достатъчно, за да нанесем увреда на невралните структури.“

Според Тивчев това е една от бъдещите насоки в развитието на гръбначната хирургия.

Освен това съществуващите в момента технологии позволяват да се правят малки разрези и с помощта на образната диагностика да се ориентира позицията на имплантите с много добра прецизност и без да се нанася тежка увреда на меките тъкани около гръбнака.

Това води до в пъти по-бързо възстановяване на пациентите, значително намалява постоперативната болка и позволява много по-бързо връщане на пациента към обичайната му активност.

В предаването вижте още: 

• Учени постигнаха пробив в синтетичната биология, като създадоха първата „жива“ бактериална клетка от напълно неживи компоненти - откритието отваря възможности за създаване на микроорганизми по поръчка за лекарства, устойчиви горива, нови материали и екологични приложения.
• Пациент успява да оцелее 48 часа без собствените си бели дробове - за да спасят живота му, лекари премахват увредените дробове и използват система, наречена „изкуствени бели дробове“.
• Учени от Япония са открили предела в клонирането на животни след близо 20 годишен експеримент - екипът e клонирал една и съща мишка в 58 последователни поколения, създавайки над 1200 животни от един-единствен генетичен източник.
• Нова технология на NASA може да даде ценни допълнителни минути за реакция при цунами - системата GUARDIAN използва изкуствен интелект, за да засича почти незабележими смущения в сателитните навигационни сигнали и така открива опасни вълни в реално време. 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Фетална хирургия и изкуствена утроба: бъдещето на живота преди раждането

Български ученици печелят приз за роботизирана ръка за дистанционна хирургия

Чип в мозъка - Neuralink успя с роботизирана хирургия и гъвкави електроди

Проф. Н. Габровски: С AI и роботиката неврохирургията прави пробиви, които до скоро бяха фантастика