За разлика от досегашните комуникационни стандарти, които осигуряват безжична свързаност, 6G не е просто нов комуникационен стандарт, а концепция, която ще промени начина, по който функционира обществото. Мрежата ще обвърже всичко в един комуникационен стандарт, който ще надхвърли предела на комуникациите и ще бъде основна среда, върху която ще функционират цели индустрии, които ще бъдат обвързани с живота. Това заяви доц. д-р Емил Владков, преподавател в катедра „Радиофизика и електроника“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Футурзиъм“ с водещ Антон Груев.

Новата комуникационната свързаност ще намери приложение автономните превозни средства, роботизираната медицина, интелигентната инфраструктура и индустриалната автоматизация. Скоростта на мрежата ще бъде около терабит в секунда, а нейната латентност под една микросекунда при настоящите милисекунди.

Параметрите ще бъдат критично важни за някои автоматизирани индустрии. 

„При автономните автомобили например системата трябва да анализира огромен брой параметри от околната среда и да взима решения почти мигновено. Затова подобна ниска латентност е критична.“, заяви гостът и допълни: „Латентността прави 5G невъзможна за прилагане в такива приложения, които изискват реакция в реално време, каквито са автономните превозни средства.“

6G и интернетът на нещата

Доц. Владков заяви, че всички области на икономика ще бъдат засегнати от 6G и ще бъдат конвергирани през сензори, които ще работят през интернет на нещата.

„Тези устройства – част от така наречения интернет на нещата – през 6G ще предават данни в реално време към системи за анализ. На базата на тези данни от околната среда изкуственият интелект ще взема интелигентни решения.“

Големите предизвикателства: обемът от данни, честотите, гъстотата на мрежата

Събеседникът подчерта, че сегашните оптични мрежи не ще могат да поемат огромния обем от данни, които ще генерира 6G. При терабит в секунда за потребител и милиарди устройства, които обменят информация, това означава изключително голям трафик, който бъде обработен и пренесен през мрежата.

„Дори най-модерните оптични мрежи може да не се справят с подобни обеми, ако се използват традиционните методи на цифрова модулация. Затова се обсъжда връщане към аналоговата модулация – но при много по-високи честоти и изнасяне на данните към центровете за данни, където да се случи интензивната обработка и след това ще се връща обратно към устройствата.“

Честотният спектър също трудно ще поеме предвидените скорости от 100 гигахерца до 30 терахерца. Събеседникът каза, че ако при При около 100-150 гигахерца вече има разработени устройства, при 30 терахерца технологичните решения все още са в много ранна фаза.

Освен това гъстотата на клетките ще бъде значително по-голяма, тъй като се предвижда 6G да има почти пълно покритие навсякъде. Обсъждат се концепции, при която цели фасади на сгради ще действат като интелигентни антени, които ще насочват сигналите към устройствата.

Откъде ще идва енергията

„Ако говорим за трилиони устройства за интернет на нещата, е невъзможно всички те да работят с батерии или да се поддържат чрез класическа електрическа инфраструктура“, заяви събеседникът.

Преподавателят посочи, че се разработват технологии за събиране на енергия от околната среда, които могат да генерират достатъчно електричество за функционирането на дребните устройства. Това има потенциал за по-ефективно използване на енергийните ресурси, но друг е въпросът със захранването на центровете за данни, които ще обработват информацията.

„На едно място енергията намалява или се черпи от околната среда. За обработката на данните обаче, енергията става много пъти над това, което познаваме днес.“

В предаването вижте още: 

• Китай пусна в експлоатация най-голямата станция за съхранение на енергия чрез сгъстен въздух – съоръжението в провинция Дзянсу работи като гигантска подземна батерия.
• Учени създадоха виртуална плодова муха с дигитален мозък – модел с около 140 000 неврона управлява реалистично виртуално тяло и поведение.
• Проучване показва, че интервалът между наградите ускорява ученето – изследване на University of California, San Francisco и University of California, Berkeley подчертава ролята на времето, а не само на повторенията.
• Валежите на остров Макуайър са се увеличили с близо 30% за последните десетилетия – промяната заплашва местните екосистеми и влияе на океанските процеси.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

В София вече се разработват сензори за 6G мрежи

6G и "всеприсъстващият безжичен интелект" вещаят нов лупинг в човешкото ежедневие

Nokia ще ръководи проект за 6G безжична мрежа за Европейския съюз