Изкуственият и генеративният изкуствен интелект вече дават реални резултати в медицината. Те съкращават времето и разходите за разработване на лекарства, откриват рано заболявания, отварят пътя към персонализирани терапии и позволяват модел на лечение, което се адаптира в реално време. Освен това концепции като генните терапии, които звучаха като научна фантастика  преди няколко години, са на път да станат масово приложими. Това коментира доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция и член на Управителния съвет на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Според Ценов предстои тепърва да се разгърне пълния потециал на AI в медицината, като например разбработването на нови лекарства може да съкрати значително – от 10-12 години клинични изпитвания до между 1 и 5 години.

„Генеративният изкуствен интелект отива още по-далеч, като е способен не просто да анализира, а да предлага конкретни молекули и терапевтични цели.“

Това има и икономически ефект. „По-краткият път до ефективна терапия означава по-ниски разходи за разработване и по-бърз достъп до лечение“, обясни експертът.

Клиничните изпитвания стават по-бързи и по-точни

Една от най-големите пречки пред клиничните изпитвания е откриването на подходящи пациенти. AI може да анализира огромни масиви от биологични и клинични данни и да открива хора, които отговарят на сложни критерии посочи Ценов.

Освен това се отваря възможност за дистанционно проследяване на пациентите. Те могат да участват в изпитвания, без да нарушават нормалния си ритъм на живота, което увеличава обхвата и представителността на данните.

Персонализираната медицина като следваща стъпка

Най-големият потенциал на изкуственият интелект според Ценов е в персонализирането на лечението.

„Това не е само въпрос на генетичен профил, а на цялостен индивидуален подход към пациента.“ Той посочи, че при пациенти с хронични заболявания като сърдечна недостатъчност могат в реално време да се следят тегло, пулс, кръвно налягане и задръжка на течности. На базата на тези данни терапията може да се адаптира още преди пациентът да усети влошаване.

„Истинската полза от приложението на тези технологии е да предотвратим развитието на дадено заболяване или да прогнозираме дали в някакъв скоростен период то ще се случи, за да може да реагираме максимално бързо. Това е целта на иновациите в медицината.“

Освен това изкуственият интелект намира все по-голяма практика в образната диагностика като помощник с дейността на лекарите. „Това вече е реална практика, включително и в България“, заяви гостът.

Ролята на лекаря остава ключова

Според Ценов технологиите няма да заместят лекарите, а ще ги подпомагат. Лекарят остава водещ, особено в контакта с пациента и в корекцията на грешките“, подчерта той.

„Технологиите в медицината са просто един подпомагащ фактор. Водещата роля на лекарите ще остане, но те ще трябва да задълбочат познанията си по отношение на технологиите.“

Дигитални двойници и медицина на бъдещето

Една от най-футуристичните концепции са т.нар. дигитални двойници – виртуални модели на конкретен пациент, изградени на базата на образни изследвания, лабораторни данни, биомаркери и медицинска история. Чрез тях могат да се тестват различни терапии и лекарствени дози още преди реалното им прилагане. Доц. Ценов заяви, че те вече съществуват, макар и единствено на експериментално ниво, но съвсем скоро ще станат нормална част от медицинската дейност по света.

„В рамките на следващите 5-10 години това може да стане стандарт в някои области.“

Освен това генните и клетъчните терапии, които доскоро са изглеждали като научна фантастика, вече навлизат в реалната практика. Светослав Ценов подчерта ролята на CRISPR-Cas9, която позволява целенасочена корекция на дефектни гени чрез изрязване и замяна на грешния ДНК код, което открива перспективи за лечение на наследствени заболявания, някои форми на рак и дори заличаване на HIV.

В предаването вижте още:

• Нов математически модел описва движението на частици с неправилна форма във въздуха – подобрява прогнозите за замърсяване и разпространение на аерозоли и болести.
• Солеността в южния Индийски океан спада тревожно бързо – учените предупреждават за промени в океанската циркулация и климатичния баланс.
• Изкуствен интелект повишава качеството на научните рецензии – инструментът Review Feedback Agent прави оценките по-ясни, по-полезни и по-ефективни за авторите.
• Microsoft разработва архивиране на данни в стъкло за хиляди години – проектът Project Silica обещава дългосрочно, сигурно и енергийно ефективно съхранение на информация.

Гледайте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Дигитализацията на лабораториите отваря пътя към персонализирана медицина

България на световната карта на медицинските иновации

CRISPR-Cas9, квантовите технологии, AI - постиженията, които промениха света

Разчитането на генома е ключ за ранна диагностика, превенция и персонална терапия

Кардиология и неврология са от най-обещаващите сфери за пробив в AI медицината