Хроничната болка е един от най-големите проблеми пред съвременното здравеопазване. По данни на Международната асоциация за изследване на болката 20% от европейците страдат от хронична болка. Това означава, че всеки пети човек има влошено качество на живот, което води до огромни социално-икономически загуби. Но тя е обратима и ключът за нейното лечение е в регенеративната медицина. Това коментира д-р Маринела Хаджимитева, анестециолог и ръководител на Клиничен институт по регенеративна медицина, невромодулация и контрол на болката в Лечебни заведения МЕДИКА – Русе, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Обикновено хроничната болка се лекува като симптом с предписване на опиат, нестероидно противовъзпалително средство или аналгетик. Но е установено, че тя сама по себе си е заболяване, изтъкна Хаджимитева. То дори вече е легитимно определено от Световната здравна организация (СЗО) в класификацията на болестите от 2022 г., добави тя.

Хроничната болка – сериозно деструктивно състояние

Чрез функционален ядрено-магнитен резонанс е установено, че при хронична болка възниква намалена плътност на невроните в префронталният кортекс - зоната, която е отговорна за вземането на решения, и в областта на хипокампа – зоната, където се съхраняват човешките емоции и памет, като там намалява сивото вещество, обясни гостенката.

„Когато имаме хронична болка, трябва да лекуваме и нервната система, където е нейният епицентър.“

МЕДИКА-Русе е първата университетска болница, която събира под един покрив три много силни метода за борба с хроничната болка – хипербарната кислородо-озонотерапия, транскраниалната магнитна стимулация и хипербарната оксигенация, съобщи Хаджимитева. С други думи, прилагат се медицински озон, кислород под налягане и репетитивна стимулация на мозъка чрез магнит. Чрез тези три метода хроничната болка може да бъде повлияна от периферията до центъра.

Още по темата

Медицинските AI системи стават по-прецизни с повече реални данни

Медицина 3.0. - нов подход към здравословното остаряване

Медицинският озон е отдавна известен метод, който може да се прилага интравенозно, мускулно или да се инжектира на увреденото място, обясни събеседничката. Озонът е защитен софтуер на клетката и най-мощният физиологичен активатор на белтъка NRF2, който, след като бъде активиран, отговаря за отключването и действието на 200 до 500 гена, добави тя.

По този начин озонът дава уникална регенерация на целия организъм и му позволява със собствени сили да се справи с увредите.

В барокамерата се диша кислород под повишено налягане, като се преодолява лимит на преноса на кислород. „Когато повишим налягането, концентрацията на разтворимия кислород в плазмата се увеличава и той може да проникне на места, където физически не могат да достигнат еритроцитите - отточни, възпалени, дегенеративни тъкани, разказа Хаджимитева.

„Захранваме тези места с кислород, който директно се усвоява от митохондриите, те произвеждат енергийния субстрат на всяка регенерация.“

Обратима ли е хроничната болка?

Според гостенката хроничната болка е обратима. Благотворно въздействие оказва и траскраниалната магнитна стимулация – RTMS, добави тя. При нея на главата се поставя специален магнит и към мозъка на човека се подава специално магнитно поле, чрез което се прекратяват патологичните връзки и те се връщат към нормалните.

Още по темата

Химия без „еврика“: бавната революция в материалите

„При редовно прилагане и спазване на определени протоколи, се наблюдава възстановяване на атрофиралото сиво вещество и регенерация на мозъчната тъкан“, отбеляза събеседничката. Допреди години този процес не е бил известен.

Проблемът с хроничната болка е много сериозен, като е установено, че при хората, които страдат от нея, процесът на остаряване на мозъка протича 10-20 пъти по-бързо, отколкото при мозъка на здрави хора.“

Освен това пациентите с хронична болка страдат от т. нар. мозъчна мъгла, когнитивен дисонанс, депресия. Затова е важно хроничната болка да се повлиява и на централно ниво, изтъсна Хаджимитева. Тя отбеляза, че тенденцията в световен мащаб е да се прилагат колкото се може по-малко опиоиди, тъй като те създават риск от развиване на зависимост и имат други странични ефекти.

„Бъдещето е в регенеративната медицина, тъй като тя позволява да се подпомогне саморегенерацията на организма чрез собствени сили и много нови терапии“, каза събеседничката и посочи сред тези нови терапии лечения със стволови клетки и приложение на екзозоми – мехурчета в клетките, които се извличат от пъпната връв, костния мозък, кръвта и се предлагат като готови флакони.

Тя изрази надежда регулаторните органи да ускорят темпото на одобряване на новите терапии, за да стигнат те до колкото се може повече пациенти. Очакванията ѝ са, че те ще станат общодостъпни до пет-десет години.

Вижте целия разговор във видеото. 

В предаването вижте още: 

• Учени от Пекинския университет в Китай постигнаха пробив в изграждането на квантови комуникационни мрежи на дълги разстояния
• Учени от Медицинското училище на Университета на Индиана откриха нов обещаващ подход за лечение на болестта на Алцхаймер
• Разработиха нов спрей, който спира тежко кървене за по-малко от секунда
• Учени са създали органична молекула, която съхранява рекордно количество фотонна енергия в химичните си връзки и я освобождава като топлина по команда

Всички гости на предаването "Футуризъм" можете да гледате тук. 

Още по темата

Мозъчни интерфейси и метавселени – докъде стига бъдещето на игрите?

Революция в борбата с инсулта: От ултразвук до микророботика