През последните 10 години настъпи промяна на мисленето и вече се говори за Нов космос, който се поучи от много други сектори, като аутомотив сектора и вече не се смята за нещо толкова недостъпно. Докато в миналото изстрелванията се провеждаха 2-3 пъти годишно, сега има мисии всяка седмица, а разходите за гигабайт информация от Космоса са намалели десетки пъти. Мисиите на сателитите са кореннно различни и цените им могат да варират от милион до над 500 милиарда. Ако си добър хардуерен инженер, който може да прави платки, ако си добър програмист, който може добре да програмира микроконтролери, ти си на 90% от това да си добър космически хардуерен инженер космически програмист, затова смятаме, че България има страхотен потенциал да развива такива технологии. Това каза д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Космическата индустрия преминава през дълбока трансформация, а ключът към нея е промяната в начина на мислене как се прави нещо за космоса. Най-важната тенденция през последното десетилетие е т.нар. движение Нов космос (New Space). То стъпва върху идеята Космосът да не бъде толкова недостъпен и да започне да използва практики от други индустрии, разказа д-р Данчев.

„Концепцията е, че космосът не трябва да е чак толкова трудна мисия“. Вместо всяка система да бъде уникална и без право на провал, новият модел залага на по-серийно производство и по-ниска цена, дори с приемане на по-голям риск.

Д-р Данчев направи контраст с т.нар. класически космос, където всеки компонент трябва да работи безотказно и да е перфектно от един опит и без право на грешка. 

И всъщност този начин на мислене на стария космос, много често води до това, дори в днешно време, някои от най-големите сателити, които летят в орбита, да имат технологии от преди 20-30 години

В New Space подхода се лети с най-новото налично оборудване и се трупа бързо опит в реални условия, добави той.

Темата за риска също изглежда различно в двата модела. При класически телекомуникационен спътник в геостационарна орбита се изисква живот от 20–25 години с изключително висока надеждност, защото инвестицията трябва да се изплати, разказа д-р Данчев.

В същото време при големи съзвездия от малки спътници се приема, че определен процент няма да работят, но системата като цяло остава ефективна, каза гостът.

По думите му революцията в New Space е силно свързана и със спада в цените на изстрелванията. Той даде пример, че преди години компанията му е плащала същата сума за изстрелване на 1-2 килограма, за която днес може да изстреля 10-15 килограма. Наличието на много ракети и чести полети означава постоянни възможности за достъп до орбита, допълни гостът.

Тази година сме изстреляли 3 сателита само за първия месец.

Д-р Данчев обясни, че крайната цел на повечето мисии е свързана със събирането на данни. В миналото цената на гигабайт полезна информация, ако се включат всички разходи по мисията, е била от порядъка на хиляди долари. Днес този показател пада до стотици долари, а при техни мисии вече е постигнато ниво около 50 долара на гигабайт, каза Данчев. Целта на новото поколение за тази година е цената да спадне до около 1 долар на гигабайт, добави той.

Изкуственият интелект вече се използва директно в орбита. Д-р Данчев даде пример с мисия, при която алгоритми за машинно обучение са обработвали изображения на борда на спътник в продължение на близо четири години. Този подход позволява да се филтрират данни още в космоса и да се изпраща само най-важната информация, каза още той.

Той направи сравнение и между големите флагмански научни мисии и по-малките търговски апарати. Големите мисии струват стотици милиони и носят изключително висок клас инструменти, но наблюдават дадена точка през дни или седмици, обясни д-р Данчев.

Същевременно голям брой малки спътници могат да осигурят много по-честа повторяемост на наблюденията, макар и с по-скромни сензори и бъдещето е в комбинацията между двата типа системи.

Докато големите сателити струват половин милиард, наши струват около 1 милион. Т.е. разликата е, можеш да изстреляш буквално 500 сателита от клас 10-20 кг на цената на една голяма такава. И вече с 500 сателита или със 100 сателита, можеш да виждаш всяка точка на Земята на всеки 20-30 минути, а не на всеки 10 дни. Т.е. едното спрямо другото. Разбира се, няма как на 20 кг сателит с доста по-малък размер да вкараш същото качество камера, същото качество радар и т.н., което имаш на голям сателит

Данчев смята, че България има добра позиция в тази нова среда заради наличния инженерен и софтуерен талант. Той подчерта, че много от нужните умения за космическата индустрия съвпадат с тези в други технологични сектори.

Сред предизвикателствата той открои инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на нуждите на бързо растящ пазар.

Колко големи са съвременните сателити? Какво е микро и нано сателит? Как ще бъде решен проблемът с пренасищането на Космоса и космическия боклук?

Вижте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:

• Екип от Университета на Колорадо-Боулдър е създал лаборатория с плазмен тунел, която симулира скоростите и температурите при влизане на космически кораб в атмосферата.
• Кратки, ритмични пулсации на въздух с по-високо съдържание на въглероден диоксид могат да ускорят изчистването на токсични отпадъци от мозъка
• Физици в Китай успяха почти напълно да премахнат триенето между две повърхности в размери, видими с просто око
• Учени разкриха състава на структура под Хавай, която вероятно е причина за постоянната вулканична активност в региона
• Спътник на Европейската космическа агенция вече показва Земята през призмата на въглерода, складиран в живата природа

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Космосът за всички: 125 години любителски кръжок в СУ популяризира астрономията

България притежава полезни изкопаеми, с които да участва в овладяването на Космоса

Обикновеният човек на Земята ще спечели най-много от космическата икономика