Нивата на антарктическия морски лед са рекордно ниски, през зимата липсват хиляди квадратни километри лед. Сривът на леда в Антарктика през последните пет години беше неочакван дори за изследователите, въпреки че те разполагат с добри модели за предсказване на това, което ще се случи в полярните региони. Това е тревожна тенденция, която показва, че метеорологичните системи и всички други процеси около Антарктика се променят. Значително топене на ледовете в Гренландия и Антарктика би довело до огромни промени в начина, по който изглежда светът. Това каза д-р Хю Грифитс, морски биолог в British Antarctic Survey, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Бързото топене на ледовете отчасти се дължи на промени във времето, свързани също с възстановяването на озоновата дупка, скоростта на вятъра и с това колко бури имаме. Много е трудно да се открои точната причина и поради това много учени работат по темата в момента, за да установят защо ще случват тези промени и защо протичат толкова бързо, отбеляза Грифитс.

Той все пак уточни, че пълното топене на ледовете би отнело стотици или дори хиляди години, но предупреди, че дори при значително количество топене много държави биха изчезнали напълно, а бреговите ивици на други може да се променят значително.

„Трудността е в прогнозирането на тези промени, тъй като под ледената покривка в Антарктика има много неизвестни около степента на затоплянето и откъде идва то.“

На много места топла морска вода ерозира основата на ледниците, а на други топенето е на повърхността. Затова учените влагат много време и усилия и си сътрудничат тясно с международни партньори, за да са сигурни, че събират най-добрата възможна информация с цел да прогнозират какво се случва с ледените покривки, посочи гостът.

Лято без лед в Арктика и по-зелена Антарктика

В Арктика вече се наблюдава драстична загуба на морски лед, която се случва от много години насам. Това означава, че може би ще видим Северния полюс без лед поне през лятото, а части от Арктика, които сега няма как да бъдат достигнати с кораби, може да се превърнат в търговски корабни маршрути, посочи Грифитс.

„В момента има пояси на Земята близо до полярните области, където не растат дървета. Бихме очакваме дърветата да се придвижат по на север, тъй като климатът става по-благоприятен. Различни видове планктон и риби като треската, които имат търговско значение, се придвижват на север. Можем да очакваме, че хората ще ги последват и е възможно това да доведе до много конфликти по света.“

Според госта измененията, които се случват в Арктика, само ще се влошават, ако не направим нещо различно по отношение на климата.

Що се отнася до Антарктика изследователите все още се опитват да разберат какви ще бъдат повратните точки там и да отговорят на въпроси като колко затопляне може да понесат океанът и ледът. „Вече виждаме, че има шанс Антарктика да става по-зелена в бъдеще“, отбеляза той.

Още по темата

Дали Арктика е готова да бъде новият Суецки канал?

Държавите, устремени към власт в Арктика, все още нямат достатъчно ледоразбивачи

В момента на под половин процент от Антарктика няма сняг и лед, но учените очакват процентът да се увеличи на някои места през следващите няколко години.

Тези изменения затоплят климата на Арктика и Антарктика и го правят по-влажен. „Това означава, че вечните ледове там ще се разтапят, а живите същества ще страдат“, отбеляза Грифитс.

„В Арктика може да има по-топло начало на годината, което означава, че комарите ще се появяват по-рано. Това може да повлияе на северните елени, които вероятно ще страдат, когато новородените се появят рано през пролетта, ако бъдат нападани от комари. А в Антарктика се раждат пингвини, които се справят със снега и студеното време благодарение на пухкавите си пера. Но ако трябва да понасят дъждове, по-малко от тях ще оцеляват, защото перата им не са предназначени да се мокрят.“

Полярните мечки също са сред животинските видове, които изпитват сериозни затруднения да се приспособят и са принудени да променят напълно начина си на живот. Те се нуждаят от леда, за да се придвижват, въпреки че са и много добри плувци, и топенето ги затруднява в набавянето на храна, разказа Грифитс. Но някои животински видове на сушата, които обичайно са на ръба на оцеляването, печелят от затоплянето, тъй като имат растителност за по-дълги периоди от годината.

По-високо морско равнище, по-малко абсорбиран CO2 от Антарктика

Антарктика съдържа огромно количество замръзнала сладка вода. Ако се стопи, тя ще доведе до покачване на морското равнище с няколко метра и това може да засегне всички хора, отбеляза гостът. „Разбирането на основните физични зависимости ще ни помогне да разработим стратегии за предотвратяване на най-тежките въздействия от климатичните промени“, добави той.

„Затоплянето на водата около Антарктика ще намали способността ѝ да задържа въглероден диоксид. В момента океаните около Антарктика абсорбират над 40% от въглеродните емисии в атмосферата.“

Тласкаме тези океани към границите на количеството въглероден диоксид, който могат да задържат и едновременно с това ги затопляме, а това може да ги накара да освободят въглерода в бъдеще, което ще задълбочи климатичните промени, предупреди изследователят.

„Когато влиляем върху температурите и количеството лед в полярните региони, в крайна сметка променяме ветровете и океанските течения, което може да се отрази на температурите и атмосферните условия“, каза Грифитс.

Канада, например, се намира на същата географска ширина като Великобритания, но до Великобритания достига топла вода чрез топлото океанско течение Гълфстрийм и това поддържа зимите там по-меки в сравнение с тези в Канада. Ако някоя от тези глобални системи бъде нарушена, е възможно Великобритания да се окаже с много студена зима, с каквато хората там не са свикнали, отбеляза гостът.

Какви са предизвикателствата при провеждането на изследвания под леда в полярните региони? Как екстремният студ влияе на изследователите и на надеждността на тяхното оборудване? На какви технологии разчитат те и как са се променили през последните пет години? Как изкуственият интелект и усъвършенстваното моделиране помагат за по-доброто разбиране на климатичните промени и тяхното въздействие върху Арктика и Антарктика?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ можете да гледате тук 

В предаването вижте още: 

Изключително малък мозъчен имплант може да предава мозъчни сигнали в реално време към компютри и системи с изкуствен интелект: Той е дело на учени от водещи американски университети. Новото устройство създава бърза и безжична връзка между мозъка и външни технологии и открива възможности за лечение на епилепсия, гръбначни увреждания, амиотрофична латерална склероза, инсулт и загуба на зрение.

Учени от MIT и Harvard за първи път успешно синтезираха вертицилин А: Природното съединение е известно със своя потенциал за борба с рака. До момента веществото се срещаше само в минимални количества в микроорганизъм и бе трудно за изследване. Това постижение отваря нови възможности за изучаване на взаимодействията на вертицилин А с раковите клетки и разработването на потенциални терапии, комбинирайки химия, биология и клинични изследвания.

Норвежката компания Флоушън планира да пусне в експлоатация първата в света подводна станция за обезсоляване на морска вода през 2026 г.: Технологията цели значително да намали разходите и енергията, необходими за превръщането на морската вода в питейна. Ако системата се окаже ефективна, тя може да отвори пътя към мащабно производство на достъпна питейна вода в подходящи райони, като съчетава устойчивост, енергийна ефективност и иновации в мембранните технологии. 

Ново изследване на NASA променя представите ни за вътрешността на Титан: Дълго време учените смятаха, че под повърхността на най-големия спътник на Сатурн се крие глобален океан от течна вода, но повторен анализ на данните от мисията „Касини“ показва по-сложна картина. Вместо обширен океан, вътрешността на Титан вероятно е изградена от слоеве лед и т.нар. „ледена киша“ – смес от лед и вода, с изолирани пространства от по-топла течна вода близо до скалното ядро. 

Още по темата

Дълбоките океански течения в Антарктика вървят към колапс

Нов лабораторен блок разширява обхвата на изследванията в българската база в Антарктика