Гените на миграцията: как науката разчита движението на птиците
Проф. Павел Зехтинджиев, орнитолог, професор по екология и опазване на екосистемите във "Футуризъм", 30.10.2025 г.
Обновен: 31 October 2025 | 20:40
Автор: Галина Маринова
Учени работят по революционен проект за установяване на точното разположение на гените, определящи наследяването на миграционните способности на птиците. Разбирането на тези механизми, включително използването на геомагнитното поле за ориентация, би позволило създаването на модифицирани геомагнитни сигнали за "комуникация" с птиците, насочвайки ги далеч от опасности и подобрявайки опазването им. Това коментира проф. Павел Зехтинджиев, орнитолог, професор по екология и опазване на екосистемите в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, в предаването "Футуризъм" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.
Птиците показват кризата в екосистемите, човешката намеса е ключова. Намаляващият брой на птиците служи като барометър за състоянието на природата, тъй като те са най-мобилният клас гръбначни животни и първи сигнализират за негативни промени в екосистемите.
Популацията на птиците в САЩ, например, намалява с тревожна скорост във всички местообитания, като 229 вида се нуждаят от спешни мерки за опазване, а над една трета от всички видове са застрашени или уязвими. 112 вида са критично застрашени, изгубили над половината си популация за 50 години, дори стабилни доскоро популации на патици вече намаляват.
Професор Павел Зехтинджиев подчертава, че това намаляване на биологичното разнообразие е "съпоставимо с големи катаклизми в исторически план" и се случва "много по-бързо" от периоди на измиране като този на динозаврите.
"Основната причина е антропогена, т.е. човешката дейност, и птиците ни казват, че ние трябва да направим всичко възможно да запазим местообитанията като основа на живота, в които и ние обитаваме".
Мерките за опазване се отнасят предимно до редки и застрашени видове, като в България се провеждат проекти за проследяване на такива видове, например египетския лешояд, чрез GPS предаватели.
"Целта е максимално да овладеем скоростта на промяната в динамиката в климата, за да може природата сама да се регулира".
За проследяване на миграциите на птиците, технологиите са напреднали значително. От първите сведения през 19-ти век за бели щъркели с африкански стрели, през изобретяването на пръстените за маркиране, до днешните "много точни, буквално до 50 сантиметра точност GPS устройства с много малко тегло".
Най-малкото GPS устройство е 2,5 грама със соларно захранване и GSM предаване на данни, което може да се инсталира на птица от 20-25 грама, без да ѝ пречи.
Научните открития показват феноменални възможности за миграция, като полярната рибарка, която лети между двата полюса ежегодно, или видове, пътуващи от Америка до Южна Африка.
"Всичко това е продукт на адаптивни механизми, т.е. птиците се адаптират към промените на околната среда успешно, ако те са достатъчно бавни".
В България се провежда докторантско изследване, което използва високоточни GPS предаватели за изучаване на поведението на птиците спрямо човешка инфраструктура като далекопроводи, сгради и вятърни генератори.
Резултатите от това изследване, публикувани в научно списание, включват модел със симулация Монте Карло за прогнозиране на риска от сблъсък. „
Друг революционен проект, финансиран от Европейската научна фондация, цели "да установим точното разположение на гените, определящи за наследяването на миграционните способности", което би позволило комуникация с птиците чрез "геомагнитни сигнали", за да бъдат насочвани далеч от опасности.
Антропогенните фактори оказват значително влияние върху птиците. Човешката дейност е основната причина за намаляващото биологично разнообразие. Сред птиците, които се адаптират най-добре към променящите се условия, особено в градска среда (синантропизация), са видовете с висока честота на размножаване, които бързо сменят поколенията си.
Инфраструктурата на градовете им предоставя защита от естествени врагове, което ги кара да предпочитат градската среда пред дивата природа. Примери за такива видове са гълъбите и врабчетата, въпреки че придобиват нови врагове като котките, които са основна причина за смъртност сред градските популации.
Рязката промяна на сезоните и навлизането на инвазивни видове, които носят заболявания и паразити, са също сериозни антропогенни въздействия, водещи до загуба на биологично разнообразие.
Професор Зехтинджиев отбелязва, че "голяма част от арбовирусите, които птиците принасят, са вирусите свързани с грипните заболявания", и че "над 350 вида разнообразни патогени биват пренесени от птиците в екосистемите, които касаят и бозайниците, включително и човека". Той подчертава, че хората трябва да предотвратят причината за тези промени, като овладеят скоростта на изменение на климата.
В предаването вижте още:
Изкуствен интелект за рентгенови снимки: Учени създадоха изкуствен интелект, предвиждащ рентгенови снимки на коляно една година напред за ранна диагностика на остеоартрит.
Система за защита на спътници Space Armor: Новата система "Space Armor" с полимерен композит, предпазва спътници от космически отпадъци, пропускайки радиовълни.
Нано-екран с висока резолюция: Шведски екип разработи нано-екран с пикселна резолюция, съответстваща на човешката ретина, обещаващ реалистични виртуални образи.
Гледайте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.