Черно море е нещо като лаборатория – полузатворен, чувствителен басейн, който реагира бързо на промени. То е и едно от най-бързо затоплящите се морета. Морето е жив организъм, който включва в себе си система за възстановяване и адаптация и ето тук е ключовият момент – да можем да дадем възможност на организмите да се адаптират. Ние като хора допринасяме за по-бързото затопляне на Земята и всъщност не даваме възможност за адаптация, а морските организми са изключително чувствителни към заобикалящата я среда. Това каза д-р Радослава Бекова, хидробиолог, ихтиолог в Института по океанология към БАН, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Черно море е уникална екосистема, защото поради неговото формиране то е мъртво на дълбочина под 150 м, а животът е съсредоточен в повърхностния слой около крайбрежията. В последните години се някои тревожни тенденции. Видовото разнообразие намалява и някои видове загубват местообитанията си поради човешка намеса, докато климатичните промени влияят на рибните популации. „Забелязваме също тревожни сигнали при бентосните организми и при делфините – върха на хранителната пирамида“, коментира д-р Бекова.

Още по темата

Защо песента на китовете е барометър за здравето на океаните

Китовете са новите дървета: нито едно от тях нямa да спаси климата

Войната в Украйна също оказва въздействие върху морската среда.

„Имаме сериозни индикации за промяна в миграционните пътища на рибите и делфините. Една от хипотезите е свързана с шумовото замърсяване от военната активност, особено в Кримския залив – основна размножителна зона за много видове. Делфините, които са на върха на хранителната верига, са чувствителни към такива смущения и се изтеглят на юг и на запад от нашето крайбрежие.“

Друг проблем пред морето е и цъфтежът на водорасли. Черно море се характеризира с т.нар. еутрофикация – прекомерно обогатяване с хранителни вещества, основно азот и фосфор, което води до бърз растеж на фитопланктон. Това изчерпва кислорода във водата, особено в дъното, и води до т.нар. замори – масово измиране на риба. Най-потърпевши от това са дънни организми като видове риби, миди и морски охлюви.

„С покачването на температурите, този цъфтеж увеличава своя период. Това е естествен процес, но е засилен от човешката дейност.“

Освен това климатичните промени водят до преждевременно полово съзряване при рибите – по-ниско качество на поколението, повече мутации – и възможности за по-силни бури, засушавания, валежи и наводнения – особено по крайбрежията.

„Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета. Ако успеем да забавим процесите на затопляне и ограничим замърсяването, можем да създадем условия за адаптация на видовете.“

Още по темата

Как се използва AI за спасяване на китовете

Защо миграционните маршрути на китовете са толкова важни за планетата?

В това отношение мониторингът на китоподобните е от ключово значение, защото те са индикатор за здравето на екосистемата.

„Това е върхът на хранителната верига. Ако популацията на китоподобните е стабилна и се развива успешно, това означава, че и цялата екосистема е здрава – включително абиотични фактори като климат и течения. Ако върхът е стабилен, и основата е.“

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:

• разработена е технология за прихващането на подводни съобщения от въздуха
• учени са създали иновативно антимикробно покритие, което убива бактерии при досег
• изследователи са успели да създадат живи тъкани, които се държат като истински органи с биопринтер
• Google е разработила алгоритъм, който може да ни помогне да разбираме езика на делфините 

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.

Още по темата

Глобалното затопляне може да отслаби ветровете в Европа

Сухи почви застрашават засаждането на пшеница в ключовия регион на Черно море

Черно море е трудно за овладяване и е предизвикателство за всеки инвеститор

Кораловият риф подлежи на възстановяване при нормализиране на водната температура

Договор за открито море: историческа сделка в ООН ще ограничи експлоатацията на океана