От хартията до BookTok: Екологичният отпечатък на книгите
Елица Капушева, автор в Климатека, „Маde in Green”, 27.07.2026 г.
Автор: Антоанет Василева
Книгите като всеки физически продукт изискват ресурси и имат немалък екологичен багаж с всяко ново издание и всеки нов тираж. Сред основните фактори са ресурсите за производство на хартия - дървесният материал, използваните мастила, енергията за отпечатване, както и емисиите при производството и дистрибуцията. Важен аспект е и потреблението на вода, както и отпадъкът, който се генерира при свръхпроизводство и непродадени тиражи. Това коментира Елица Капушева, автор в Климатека, в предаването „Маde in Green” с Роселина Петкова.
Социалните мрежи създадоха нови общности около четенето - от BookTok и BookTube до Bookstagram. Те дават възможност на читатели и инфлуенсъри да споделят впечатления от книги и да популяризират нови автори.
Според Капушева това има и положителен ефект, защото създава повече разговори около литературата, но същевременно променя и начина, по който се произвеждат и потребяват книги.
Влиянието на социалните мрежи върху четенето е особено видимо сред по-младото поколение. Според Капушева Gen Z има различен подход към книгите - младите читатели експериментират повече с жанрове, формати и езици, а онлайн общностите около литературата създават нови пространства за обмен на идеи и препоръки.
В същото време този тренд променя и начина, по който издателската индустрия избира какви книги да предлага. Подобно на модната индустрия, където бързата мода насърчава постоянното купуване на нови продукти, при книгите се наблюдава сходен процес - появява се т.нар. „бърза литература“.
„Това със сигурност не е феномен, който не ни засяга. Виждаме вече отражение и в българската действителност“, коментира Капушева. По думите ѝ все по-често популярността в социалните мрежи определя кои заглавия ще бъдат издавани, а това може да стимулира свръхпотребление - купуване на много нови книги, които не винаги достигат до реално четене.
По думите на Капушева издателствата постепенно въвеждат промени, свързани с по-устойчиво производство. Сред тях са използването на рециклирана хартия, хартия от устойчиво управлявани гори и мастила с по-малко въздействие върху околната среда.
„Все повече се използват биоразградими мастила, които не са на основата на нефт. Някои издателски къщи започват и публично да обявяват плановете си за постигане на по-голяма устойчивост или въглеродна неутралност“.
Според Капушева електронните книги често се възприемат като по-екологична алтернатива, но картината е по-сложна. Производството на електронни устройства има значителен първоначален екологичен отпечатък.
„Ако четем много и използваме редовно електронен четец, това може в дългосрочен план да бъде по-устойчив избор. Но не трябва да забравяме, че самото устройство има по-висока екологична цена при производството си“, обясни тя.
Капушева смята, че най-важен остава индивидуалният избор - колко, как и къде четем.
Книгите могат да бъдат част от кръговия модел не толкова чрез промяна на самото производство, а чрез по-дългото им използване.
„Въпросът е как потребяваме и как намираме нови начини за втора, трета или четвърта употреба на едно книжно тяло“.
Сред възможностите са дарения към библиотеки, размяна на книги и платформи за продажба на употребявана литература. Според нея бъдещето на книгите ще зависи от баланса между достъпа до култура и по-осъзнатото потребление.
Целия разговор гледайте във видеото.
Всички гости от предаването „Маde in Green” може да гледате тук.