Митът, че всички отпадъци от разделното събиране се смесват и отиват на едно място, остава едно от най-устойчивите погрешни схващания в България. Това подкопава доверието в системата и забавя въвеждането на по-амбициозни политики като депозитната система и принципа „замърсителят плаща“. Страната разполага с работеща инфраструктура, но липсва достатъчно комуникация, видимост и последователни усилия за повишаване на обществената информираност. Това коментира Стойчо Наков, експерт по устойчиво развитие в банковия сектор и посланик на Европейския климатичен пакт, в предаването "Made in Green" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Системата за разделно събиране функционира в България повече от 20 години, но голяма част от гражданите продължават да смятат, че отпадъците не се рециклират ефективно. Според Наков това показва сериозен дефицит в комуникацията и необходимост от национални информационни кампании, които целенасочено да развенчаят този мит. 

„Това се оказва един от най-устойчивите митове във времето в България. Този мит си продължава, хората си му вярват, а в същото време - системата си работи. Но за мен това показва липса на активна комуникация към гражданите. Иска ми се да виждаме повече информационни кампании по темата, да се адресира този мит, защото вече сме 2026 г. и трябва да говорим за по-амбициозни неща в управлението на отпадъците“, каза Наков.

България изостава с ключови екологични политики

По думите на Наков в страната има значително по-малко контейнери за разделно събиране в сравнение със смесените, а въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и депозитната система продължава да се отлага. Това забавя развитието на сектора и поставя България зад повечето европейски държави. 

„Сивите кофи са около 25 пъти повече от цветните за рециклиране. Общината направи някакъв опит да се увеличат 3 пъти повече цветните кофи, но самите организации по оползотворяване на отпадъците не бяха съгласни и броят си остана на същото ниво.  Депозитна система също още си нямаме, а вече 18 държави от ЕС разполагат с такава. Определено имаме накъде да се развиваме и трябва да наваксаме тези липси“, подчерта гостът.

Има ли нужда от големи инвестиции

„Инвестицията не е най-голямата пречка. Ние имаме предприятията, имаме процесите и системата, която просто трябва да се надгради. Комуникационно също нещата не изискват чак толкова огромни бюджети. България плаща над 40 млн. евро годишно към ЕС, само в такси за продукти, които трябва да бъдат рециклирани - плащаме сериозни суми така или иначе“ заяви Наков.

Разделното събиране започва в домакинствата

Ефективността на рециклирането зависи от това дали отпадъците се разделят още у дома. Наков напомни, че потребителите вече заплащат продуктова такса при покупката на опаковани стоки, но след това те си носят отговорност как и дали да изхвърлят отпадъците си разделно. 

„Купуваме си една бутилка вода, платили сме си продуктовата такса за нейното оползотворяване. След това от нас зависи дали ще я изхвърлим разделно. Отговорността е наша“, каза той.

Рециклирането е част от по-широката кръгова икономика

След като попаднат в контейнерите, отпадъците преминават през сортиране, балиране и преработка, а част от тях отново се използват в производството на нови опаковки. Според Наков това е важен елемент от кръговата икономика, но не може да компенсира прекомерното потребление. 

„Малко трябва да забавим бързината, с която потребяваме и изхвърляме, защото това е основен проблем. Да, рециклирането не е нещо, което може да реши всички проблеми в управлението, но е една важна част от целия процес“, подчерта Наков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" можете да гледате тук.

Още по темата

До 2040 г. световната пластмасова вълна ще е драматично по-мощна и задушаваща

За големите градове у нас предстои екокатастрофа, ако не намалят депонирането

Отлагането на реформата за такса смет може да доведе до глоби за България