Основният двигател за успешна трансформация към по-устойчив бизнес е пълното сливане на екологичните цели с икономическото развитие на компаниите. Това коментира Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие и качество“, "Девин" ЕАД, в предаването "Made in Green" с водеща Роселина Петкова.

"За да тръгне една компания по устойчив път, тя на първо място трябва да има възможности да развие тези инвестиции и след това ясни цели какво иска да постигне. Тези цели трябва да бъдат задължително интегрирани с икономическото развитие на компанията и на бизнеса“, подчерта Манастирска.

За българските компании основните приоритети в „зеления“ списък остават енергийната обезпеченост и намаляването на въглеродния отпечатък. В условията на глобална несигурност, инвестициите в енергийна независимост не са просто екологичен избор, а стратегия за оцеляване и конкурентоспособност.

Регулаторният натиск от Брюксел

Европа продължава да бъде лидер в устойчивите политики, но бизнесът усеща тежестта на административните изисквания. Манастирска отбеляза, че през последните години европейските институции са започнали да преразглеждат подхода си, за да избегнат блокирането на икономическия растеж чрез твърде сложни процедури.

„През последните 4-5 години видяхме, че Европа донякъде залитна в много стриктни и тежки процеси и процедури, които затрудняват бизнеса. В глобален мащаб в момента е много трудно да продължим да работим по този начин“, коментира Манастирска. 

Тя допълни, че преразглеждането на законодателството е позитивен сигнал, който цели да запази социалния характер на континента, без да губи фокус върху климатичната неутралност.

„Девин“: Стратегията Generation 2030

За „Девин“ ЕАД 2026 година е ключова, тъй като бележи старта на новата им дългосрочна стратегия – Generation 2030. Тя стъпва на досегашните постижения, но с много по-силен акцент върху конкретните данни и отчетността.

ESG целите вече няма да са отделно перо, а част от ежедневния начин на вземане на решения. Ще има и засилен фокус върху измеримостта – събиране на чисти данни, които да доказват реалния напредък. Приоритети ще са енергийните емисии, биоразнообразието и управлението на опаковките (с поглед към внедряването на DRS системата (Системата за депозитно възстановяване) в България).

Предизвикателствата пред ESG мениджърите

Една от най-трудните задачи пред специалистите по устойчиво развитие днес е превеждането на огромния обем законодателство на „достъпен език“. Целта е ESG изискванията да се внедрят в бизнес процесите така, че организацията да работи нормално, без да усеща тежестта на регулациите като външно тяло.

Особено критична точка остава логистиката. Като индиректен индикатор, транспортът е един от най-трудните елементи за оптимизация.

„Това е един от най-трудните предизвикателни елементи... много трудно можем да повлияем, ако нямаме добри партньорски взаимоотношения и не работим взаимно за подобряване на тези процеси“, сподели Манастирска.

В крайна сметка, ESG трансформацията не е само въпрос на технологии и соларни панели, а на човешки капитал. Хората в организациите трябва да припознаят тези стратегии като свои. През 2026 г. успехът се измерва не само в спестени емисии, но и в способността на бизнеса да планира инвестициите си така, че устойчивостта да генерира добавена стойност.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.

Още по темата

А. Ненков: Зеленият преход в земеделието у нас изисква промяна в мисленето

К. Новакова: Декарбонизацията в България напредва, но се случва по инерция

И. Бианки: Лимитираните колекции могат да намалят отпадъците в модата