България е постигнала значително намаляване на емисиите на парникови газове от 1990 г. насам, но въпреки това остава най-въглеродноинтензивната икономика в Европейския съюз. Основните причини за това са структурата на икономиката, зависимостта от въглища и липсата на устойчиви политики за декарбонизация. Високата енергийна интензивност на индустрията и ниският брутен вътрешен продукт също влияят върху показателите. Това коментира Катерина Новакова, старши адвокат в Wolf Theiss, в предаването "Made in Green" по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

България отчита над 55% спад на емисиите от 1991 г. насам, но този резултат не се дължи на целенасочени политики, а на структурни фактори. Страната остава с висока въглеродна интензивност заради зависимостта от въглища и енергоемка индустрия, включително металургия, цимент и добивен сектор. 

„Действително от 1991 г. насам до 2023 г. намалението на емисиите е над 55%, като 2% са само от 2005 г до 2023 г . Това се установява след изчисления, че България го постига по инерция, а не защото е въвела стабилни устойчиви политики за декарбонизация“, каза Новакова.

Изоставане спрямо ЕС

Напредъкът при емисиите на глава от населението изостава спрямо средното за ЕС заради липсата на последователна политика и демографските процеси. Според Новакова различията идват както от икономическата структура, така и от намаляването на населението, което влияе върху статистиката. 

„Различните държави членки изключително много залагат на устойчива политика за декарбонизация. В България тази политика не е постоянна и устойчива поради политически причини, но също така и с оглед на социалноикономически зависимости, което дава една специфика на страната спрямо средното намаляване на емисиите в ЕС“, подчерта тя.

Необходими структурни промени

Решението минава през стратегия за декарбонизация с икономически растеж, която включва замяна на въглищата с възобновяеми източници и по-ефективно използване на европейските фондове. България вече увеличава дела на ВЕИ, но изостава при енергийната ефективност, особено в сградния фонд на ЕС. 

„Това, което е доказано в други страни членки на ЕС, което е дало реален резултат през годините е така наречената стратегия на декарбонизация с растеж. Това представлява много силен стимул към пълна декарбонизация на индустрията и тотална промяна - отказване от въглищната енергия и замяната ѝ с възобновяеми източници“, коментира Новакова.

Рисковете при забавяне на прехода

Ако страната не ускори прехода, рисковете са основно икономически - загуба на конкурентоспособност и натиск от европейските механизми като въглеродните такси.

„Ако не се постигне декарбонизация с икономически растеж - стратегия, която трябва да бъде заложена като устойчива в политиките на страната ни - все по-неконкурентоспособна ще бъде страната ни, защото освен такива политики на европейско ниво за стимулиране на декарбонизацията, са създадени такива политики, с които неконкурентните икономики ще започнат все повече да губят.“, предупреди гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" можете да гледате тук. 

Още по темата

Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност

Корабите, задвижващи глобалната търговия, стават електрически

Смахнатите идеи за борба с климатичните промени показват колко сме далеч от пътя