Кръговата икономика у нас вече е 5% от БВП и носи растеж и иновации
д-р Мина Любомирова-Карпузова, преподавател в НБУ, в „Made in Green“, 03.11.2025 г.
Автор: Волен Чилов
Все повече български компании вече прилагат успешно принципи от кръговата икономика. Устойчивостта вече представлява реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар, а иновациите и кръговите практики не само намаляват екологичния отпечатък, но и подобряват икономическите резултати. Това каза д-р Мина Любомирова-Карпузова, преподавател в НБУ, в предаването „Made in Green“ с водеща Роселина Петкова.
Вследствие на това вече около 5% от българската икономика вече може да се определи като кръгова, но въпреки това според последния доклад „Зелени решения от България 2025“ страната ни продължава да е на последно място в индекса за иновации в ЕС.
„Ние изоставаме се още в прилагането на устойчиви бизнес подели спрямо страни като Нидерландия, Германия и скандинавските държави. Но се наблюдава положителна тенденция.“
Събеседничката заяви, че утвърдени фирми променят начина си на работа, но най-бърз растеж има при стартиращи биотехнологични компании, като една от тях е реализира над 200% ръст на пазарния си дял за няколко години.
„Друг пример е индустриалното сътрудничество между предприятия, при което отпадъците и енергията от едно производство се използват като ресурс за друго. Така се изграждат затворени цикли, при които се намаляват разходите и се пести енергия.“
Изкуственият интелект също има роля в процеса. Д-р Любомирова-Карпузова посочи, че компании в хранително-вкусовата промишленост и ресторантьорството използват алгоритми, които прогнозират продажбите и оптимизират логистиката в резултат, на което нивото на брак е намалено повече от три пъти, а приходите се увеличават благодарение на по-добър баланс между търсене и предлагане.
Според експерта основните бариери са сложните административни процедури, липсата на държавни стимули и ограничените инвестиции, особено за малките и средни предприятия. Това означава, че банките и финансовите институции са ключов посредник и двигател на промяната.
„В България вече съществуват финансови институции, които прилагат ESG стратегии и устойчиви продукти като „зелени“ ипотеки – кредити с по-ниски лихви за покупка или саниране на енергийно ефективни жилища, финансиране на електромобили и зарядна инфраструктура и лизинг на енергийно ефективно оборудване и инвестиции във ВЕИ проекти.“
Според гостенката тук също се наблюдават положителни тенденции, особено сред по-младите поколения, които са много по-чувствителни към темите за устойчивостта и все по-често избират продукти с екологичен произход.
„Тази нагласа се превръща в един двигател на трансформация, т.е. бизнесът вече следва да предлага решения, които не само носят бърза печалба, но и щадят ресурсите околната среда, за да могат те да бъдат конкурентни на пазара.“
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.