Норвежкият фонд въвежда задължителни екологични изисквания за компаниите си

Норвежкият суверенен фонд, който е най-големият за публично търгувани компании и управлява активи за $1,4 трилиона получи зелена светлина от политиците да задължи всички дружества от своя портфейл да си поставят ясни цели за намаляване на въглеродни емисии, предава Bloomberg.

Норвежката Работническа партия, която спечели местните избори, проведени по-рано този месец ясно показа, че иска да следва по-агресивни климатични политики. Те включват създаване на по-строга рамка за Норвежкия суверенен фонд. Говорителят на Лейбъристката партия в страната Еспен Барт Ейде каза за Bloomberg, че сега фондът трябва да поеме ангажимент да намали до 0 нетните си емисии до 2050 година.

Това е цел, която беше заложена в Парижкото климатично споразумение от 2015 година като една от основните стъпки за предотвратяване на катастрофално увеличение на глобалните средни температури. До сега Норвегия не беше включила суверенния си фонд в споразумението и това предизвикваше огромни критики от климатични активисти по света. Фондът притежава около 1,5% от публично търгуваните акции в света. Но учените предупреждават, че температурата се увеличава с много по-опасен темп, отколкото са очаквали преди, а това кара дори страни като Норвегия, които зависят от петрол да променят политиките си.

„Искаме фондът да управлява активно компаниите от своя портфейл така, че да достигнат нетни нулеви емисии“, казва Ейде.

За сега, суверенният фонд на страната все още има дялове в някои от компаниите с най-голям обем парникови емисии, включително ExxonMobil Corp. и Chevron Corp., според последните данни обобщени от Bloomberg. Самият фонд е поискал разрешение от норвежкото правителство да продаде всички свои акции на петролни компании, за да диверсифицира портфейла си, но тогава получи разрешение да продаде само част от тях.

Ейде казва, че не очаква фондът да продаде активите си изведнъж. Но че ще започнат от петролните компании, които не са си поставили амбициозни климатични цели.

Мартин Сканке, който е водещ автор на доклада за климатичен риск казва, че за големите замърсители, целта за нетни нулеви емисии трябва да обхваща и емисиите от обхват 3, които обхващат и емисиите на крайните потребители.

„Парниковите газове от обхват 3 са изключително важни, защото ако сте петролна компания е ясно, че това е най-важният вид емисии, защото техният обем е огромен“, казва Сканке.

Еспен Ейде пък смята, че компаниите, които „искат да получат достъп до капитала на най-големия суверенен фонд в света ще трябва да се променят.“

Малко след като спечелиха изборите на 13 септември, представители на Лейбъристите в Норвегия се срещат с Кристиана Фигерес, бивш изпълнителен директор на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Тя е един от най-изявените критици на фондовете за управление на богатство заради отказа им да си поставят цели за намаляване на нетните емисии до нула. Фигерес твърди, че ако Норвежкият суверенен фонд възприеме политика на климатична неутралност, останалите в сферата на управлението на богатство на обща стойност над 10 трилиона долара ще го последват. Това би представлявало огромна промяна в движението на капиталовите потоци и ще помогне за намаляване на въглеродните емисии. В скорошно интервю Фигерес заяви, че „примерът на Норвегия ще бъде последван по целия свят.“

Сканке предполага, че усилията на Норвежкия суверенен фонд може да не доведат до мащабна промяна, ако ръководителите му действат сами. „Няма да е практично да започнем процес, който не е координиран с останалите“, казва той. „Най-големите резултати се постигат чрез координирани действия на инвеститорите по света.“