Японизацията е в Европа: Ниска ликвидност, много кеш и рекордно малко облигации

Количеството корпоративни облигации, с които инвеститорите могат да търгуват в Европа, е паднало за първи път от 2005 г. Въпреки увеличението на корпоративните дългови емисии на компаниите извън финансовия сектор с висок рейтинг, инвестиционният фонд от еврооблигации на практика е намалял с 21 млрд. евро., пише Bloomberg. 

Според изчисленията на медията, това се дължи на обратните изкупувания на книжа, на предстоящите падежи и на покупките на дълг на Европейската централна банка. Проблемът на европейския пазар на държавен правителствен дълг вече е налице, където доминиращата позиция на Европейската централна банка (ЕЦБ) потуши волатилността, понижи търгуваните обеми и изтласква инвеститорите - феномен, известен като "японизация".

"Процесът достига до точка, в която кредитният пазар е на прага на срив", коментира Джеймс Воукинс - шеф на поделението за кредитни продукти с инвестиционна оценка на "Aviva Inverstors", която управлява 505 милиарда долара. Според него борсата няма да функционира с необходимата ликвидност и това ще е сериозен проблем през идната година, ако тази тенденция продължи.

Така нареченото отрицателно нетно предлагане е резултат от продължаващите стимули на ЕЦБ. Те идва в момента, когато компаниите от Еврозоната имат ограничени нужди от финансиране след 2020 г, защото увеличиха кешовите си резерви по време на пандемията и в момента притежават рекордно големи депозити в банките. Брутното предлагане на еврооблигации на фирми извън финансовия сектор е паднало с 42% на годишна база.

В средата на месеца ЕЦБ реши да забави темповете на покупки на активи по извънредната си програма PEPP, но големият обем на "кредитно пазаруване" става по друга схема, известна като CSPP (програма за покупки в корпоративния сектор), която е в сила от 2016 г. 

Отрицателното салдо на нетните емисии в еврозоната вероятно ще се запази и през есента заради покупките на ЕЦБ, въпреки очакваните емисии за брутно 32 млрд. евро през септември.  

Европа като Япония

Типичен пример за ограничения на свободно търгуваните дългови емисии е японският пазар на правителствени облигации. Там недостигът на ликвидност е толкова екстремен, че през един ден от август не е била осъществена нито една сделка, въпреки че е бил проведен търг.  
В Европа все още има надежда за подем на предлагането, защото продажбите в дългосрочен план вероятно ще се увеличат след като компаниите изразходят кешовите наличности. 

Поне засега отрицателното предлагане улеснява инвеститорите с големи парични резерви да абсорбират новите емисии и помага за поддържането на рисковите премии на корпоративния дълг в близост до най-ниските равнища в историята. Спредовете са в размер на около 83 базови пункта - стойност, която почти не се е променила от средата на април.

Ожесточената конкуренция за облигации означава, че мениджърите или ще трябва да купуват каквото намерят на каквато и да било цена, или рискуват да останат с твърде много кешови наличности.