Само повече ваксини няма да са достатъчни във войната срещу Делта щама

Щамовете на Covid-19 се разпространяват в развиващите се страни много по-бързо от процеса на ваксинация. Трябва да се произведат повече инжекции, за да се забави разпространението на болестта, но дори и те няма да бъдат достатъчни, пише Bloomberg. 

Така нареченият вариант делта вкара пандемията в плашещ нов етап. Щамът с висока скорост на предаване, който понастоящем засяга повече от 100 страни, доведе до висока смъртност в по-бедните държави. Болниците в Индонезия са претъпкани, а роднините на пациентите отчаяно търсят кислородни бутилки. Смъртността в Африка се увеличава вече повече от месец, достигайки 43% само за една седмица. В страните от Бангладеш до Замбия регистрират рекордни нива на новозаразени.

Колкото по-дълго тези огнища бушуват неконтролируемо, толкова по-голяма е опасността за всички. Вече се появяват нови варианти на делта щама. Ако някои от тях се окажат по-смъртоносни или по-заразни, те могат да опустошат развиващия се свят, както и все още голямaта част неваксинирано население в някои от по-богатите страни.

САЩ носят специална отговорност в целия този хаос (да не говорим, че като най-голямата икономика в света те имат най-малкото егоистична причина за предотвратяване на нови неуспехи в търговията и глобалния растеж). На срещата на върха на Г-7 миналия месец в Англия президентът Джо Байдън обеща да положи мащабни усилия за размяна на ваксини със страните с ниски и средни доходи; групата се ангажира да дари 870 милиона дози, като половината от тази бройка, по думите на Байдън, ще бъдат дарени до края на тази година. Досега обаче в САЩ изглежда са произведени само около 40 милиона дози. Обединеното кралство все още не е изпратило нито една от своите 100 милиона обещани дози, докато европейските страни са изпратили само няколко милиона. Повече от тези ваксини трябва да бъдат изпратени по-бързо в страните, които имат най-голяма нужда от тях.

Въпреки това, може би още тази есен разпределението и търсенето могат да създадат по-сериозни затруднения от предлагането. Вече създалите се регулаторни пречки забавят доставките на някои ваксини. Докато най-бедните страни побързаха да започнат с първоначалните кампании по ваксиниране и много от тях имат опит в организиране на големи програми за ваксиниране на децата, не е ясно доколко те самите са готови да се разшири програмата за ваксиниране на възрастни в цялата страна. Непредвидимите допълнителни доставки на ваксините само влошават проблема.

Всъщност някои държави се наложи да унищожат дозите, които не успяха да бъдат поставени. Ако прогнозите се сбъднат, до края на тази година в света може да има няколко милиарда дози от висококачествени западни ваксини. Много от тях могат да останат неизползвани, въпреки че огромни територии от развиващите се страни остават без ваксини.

Чрез двадесетгодишната си кампания за разпространение на лекарства за ХИВ/СПИН САЩ са натрупали безпрецедентен опит и взаимоотношения с органите за обществено здраве по целия свят. Сега Щатите трябва да ръководят усилията за укрепване на възможностите на развиващите се страни за съхранение и прилагане на ваксини. Армии от "ваксинатори" трябва да бъдат наети и обучени. Трябва да се разширят логистичните вериги за доставка, включително хладилните складове за mRNA ваксини. Трябва да се създадат цифрови системи за проследяване на доставките и наблюдение на ваксинираните.

Тези усилия трябва да бъдат последвани от кампания за подобряване на комуникацията в областта на общественото здраве, борба с дезинформацията и преодоляване на нерешителността по отношение на ваксините. Въпреки че сега има повече желаещи за ваксинация, отколкото ваксини, този баланс неизбежно ще се промени, както се случи в САЩ и други развити страни. Усилията за повишаване на доверието трябва да бъдат адаптирани към всяка страна и различните региони в рамките на големите държави, като се имат предвид редица фактори, допринасящи за съществуването такова недоверие. Медиите играят сериозна роля за постигането на този негативен резултат.

И накрая, развиващите се страни се нуждаят от повече средства за тестване, епидемиологични изследвания и мерки за контрол, както и от техническа помощ за проследяване на възможностите за разпространение. Анализът на отпадъчните води може да помогне на властите да открият огнища навреме и да се насочат към ограничени ресурси за тестване. Евтините технологии за секвениране на генома могат да помогнат за проследяване на щамовете и идентифициране на нови, преди да се появят. Регионалните лаборатории трябва да бъдат разширени, за да анализират проби от страни, които все още не могат да си позволят собствени.

Всички тези възможности не само ще помогнат в настоящата битка, но и ще подготвят по-добре развиващите се страни за бъдещи пандемии. Няма по-спешен приоритет.