Голямата реформа за климата на ЕС е само началото

Планът за климата на Европейския съюз може да е най-амбициозният опит досега да принуди голяма икономика да се откаже от изкопаемите горива. Въпреки това той няма да бъде достатъчен, за да спрат да се повишават глобалните температури. Това обаче не е причина за отчаяние, пише Bloomberg.

Пакетът „Готови за 55“ (Fit for 55), който е озаглавен по този начин заради целта си да намали емисиите с поне 55% спрямо нивата от 90-те години до 2030 г., е изумително детайлна работа.

В повече от 3500 страници той излага пътна карта, която включва разширяване на вече най-големия пазар на въглерод в света, поставяне на цена на корабоплаването и авиационните емисии и забрана за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. Планът повишава целта на ЕС за слънчева и вятърна енергия и се стреми да гарантира, че сградите са по-добре изолирани. Ще бъде създаден фонд на стойност 72 милиарда евро, който да помогне на уязвимите домакинства и бизнеса да се справят с повишаването на цените на енергията.

Европейската комисия вече е изправена пред несъгласие от страна на страни-членки и индустриални групи, въпреки че сложното изкуство на целевия анализ предполага, че не стига достатъчно далеч. Общата цел за намаляване с 55% сама по себе си не отговаря на изискването за „справедлив дял“, определено от Climate Action Tracker, сътрудничество на организации с нестопанска цел и академични изследователски организации. Вместо това намалението трябва да бъде най-малко 58%, за да може ЕС да спази условието да ограничи затоплянето до края на 21 век до само 1.5 ° C, съгласно Парижкото споразумение.

Още по темата

МAE очаква ръст на глобалните въглеродни емисии през 2021 г.

Саудитска Арабия планира град без автомобили и с нулеви въглеродни емисии

Байдън: Трябва да се движим към нулеви въглеродни емисии

Докато тази оценка предшестваше действителните подробности за плана, наистина има поне няколко мерки, които биха могли да бъдат изпълнени по-бързо. Например, първоначално се предлага автомобилните емисии да бъдат намалени с 65% до 2030 г., цел, която е била намалена до 55% в окончателния документ. В първоначалния „план за климатични цели“, публикуван през септември, ефективността е много по-голяма цел.

Но това не е и няма да бъде върхът на климатичната политика. Пакетът е проектиран да бъде достатъчно привлекателен, за да има добри шансове да оцелее в сложните преговори, които предстоят. Оценката на въздействието на пакета определи, че най-разумният избор е да се придържаме към малко под 55% намаление на емисиите. Той показа, че инвестицията, необходима за изпълнението на плана, ще стимулира икономическия растеж с 0,5% до 2030 г. Както посочва Европейската комисия, блокът ще спести 110 милиарда евро вреди за здравето до края на десетилетието и още 100 милиарда евро от намаляване на вноса на енергия.

Фактът, че предложение от този обхват може да бъде изработено и да е политически осъществимо, е доказателство, че светът започва да осъзнава колко важни са климатичните промени. Смъртоносните наводнения, опустошили Централна Европа, са само последният знак, че нито един континент не е в безопасност.

Планът има потенциал да достигне и извън границите на ЕС. Разширяването на схемата за търговия с емисии, която да обхване корабоплаването и авиацията, означава, че тези световни индустрии най-накрая ще бъдат подложени на по-строг натиск.

Не толкова отдавна идеята за санкциониране на вноса за техните въглеродни отпечатъци беше смятана за непостижима. Сега, в отсъствието на международен механизъм, ЕС прави първия опит да се справи с изтичането на въглерод. Така се стреми да разреши проблема с производството на интензивни въглеродни емисии към юрисдикции, които имат по-свободни екологични разпоредби, като предлага първата в света въглеродна такса.

Одобрението на американската демократична партия за „механизъм за въглеродни граници“ в същия ден, въпреки че липсваше конкретика, предполага, че ЕС може да не е единственият световен играч, който настоява за някаква световна система за данъчно облагане на въглерода в бъдеще.

Международният ефект на плана на ЕС обаче не успява да изплати приходите от механизма за корекция на въглеродните граници за устойчиво развитие в по-бедните страни. Това би послужило за множество цели. Такова изплащане би увеличило ефекта на ЕС върху намаляването на емисиите, както пряко, така и косвено. Проучване, публикувано през март относно нагласите сред азиатските страни, предполага, че това би подобрило реакцията на развиващите се страни като Индия и Индонезия, които са по-склонни да възприемат предложението негативно.

Преразпределението на приходите би имало дипломатически ефект. Въпреки че рамката за отчитане на емисиите на ниво държава на климатичния орган на Организацията на обединените нации отчита само вътрешните емисии, по-голямата отговорност, която се възлага на развиващите се страни, е също толкова важна за Парижкото споразумение. По този начин целта от 55% би била оценена като много по-достоверна, ако включва тази функция.

Предстои дълъг път пред инициативата на ЕС. Но вместо да сме заети с недостатъци и политически спорове, трябва да се радваме, че Брюксел направи голяма крачка в правилната посока.