Турция обеща затягане на паричната политика

Управителят на централната банка на Турция Наци Агбал обеща да вземе всички мерки, за да ограничи инфлацията и да изгради национални резерви, което е продължение на ортодоксалните политически насоки, които той обяви, когато пое поста през миналия месец.

„Турция ще затегне паричната политика, когато това е оправдано от развитието на цените и ще увеличи притежанията си на чуждестранни активи“, заяви гуверньорът Наци Агбал на видеоконференция в сряда, цитиран от Bloomberg.

Коментарите на Агбал подчертават преминаването на Турция към конвенционална паричната политика след година на бързо намаляване на лихвените проценти от неговия предшественик, което доведе до бърз растеж на кредитите и слаба валута. Гуверньорът вече увеличи разходите по заеми на първото заседание на централната банка, което той ръководи през ноември и опрости каналите за финансиране на банките, като предоставя пари на заемодателите най-вече чрез едноседмичния репо механизъм. Инфлацията обаче остава висока, което подтиква призивите за още една политическа стъпка на срещата на 24 декември.

„Наборът от ястребови коментари от губернатора Агбал най-вероятно ще повиши пазарните очаквания, че централната банка може да завърши една наситена със събития година с повишаване на лихвения процент“ следващата седмица, каза Пьотр Матис, стратег в Rabobank.

„Рискът е, че ако губернаторът Агбал повиши очакванията за повишаване на лихвения процент и не ги оправдаее, това ще наруши доверието в него, а той не може да си позволи това на този много ранен етап от управлението на централната банка“, добави Матис.

Скептицизъм

Агбал е изправен пред задачата да убеди пазарите в правилността на действията си след години на грешки в политиката от неговите предшественици и неуспех на банката да постигне официалната цел за инфлацията от 5%, обявена през 2012 г.

Още по темата

Турция продължава с усилията си да сложи край на кредитния бум

Нарастват очакванията на инвеститорите в Турция за ръст на основните лихви

Инвеститорите поставиха голяма част от вината върху политическия натиск за по-евтини заеми от президента Реджеп Тайип Ердоган, който смята, че по-високите лихвени проценти повишават инфлацията. Повечето икономисти и централни банкери по света вярват, че е точно обратното.

 „Мой принцип е да действам по рационален, правилен и реалистичен начин във всеки мой пост. Аз също съм човек, който вярва, че ако си поставя цел, имам нужда да извървя пътя си с оглед да убедя всички в тази цел и да взема всички на борда“, казва Агбал, финансов министър до юли 2018 г.

Политика за резервите

Ключов елемент от политическия микс през следващата година ще бъде натрупването на чуждестранни резерви, без да се дестабилизира лирата, каза Агбал. Банката ще търси промяна в тенденцията на доларизация в банковите депозити, както и стабилни капиталови потоци в икономиката на Турция, преди да могат да се обмислят директни валутни покупки.

Подробен план за това как и кога могат да бъдат възстановени резервите ще бъде представен по-късно, каза Агбал. Банките на Wall Street, включително такива като Goldman Sachs Group, изчисляват, че през последната година централната банка е похарчила десетки милиарди долари, за да защити лирата, намалявайки валутните си резерви.

„Това ще бъде много трудно, тъй като възстановяването на резервите означава отслабване на лирата, при равни други условия“, каза Кристиан Маджо, ръководител на стратегията за развиващите се пазари в TD Securities в Лондон.  

Лирата е втората най-слабо представяща се валута на развиващите се пазари през тази година, въпреки че тя намали част от загубите си след назначаването на Агбал и оставката на Берат Албайрак като министър на финансите.