МВФ има план как да помогне на климата, без да накърнява икономическия растеж

В една година, когато Covid-19 доминираше в програмата на Международния валутен фонд, тихото преосмисляне на климатичните промени в последния доклад на World Economic Outlook не доведе до голям шум извън Twitter.

В продължение на десетилетия необходимостта от намаляване на емисиите е породена от въпроси, които по същество се свеждат до: колко ще струва и струва ли си? За разлика от анализа на Международната агенция по енергетика, който изцяло изключва въздействието на изменението на климата, ролята на МВФ изисква той да се справи с последиците за икономиките от евентуалното действие срещу глобалното затопляне спрямо бездействието, пише Кейт Макензи за Bloomberg.

В новия си доклад МВФ предприема различен подход към изменението на климата. Той също отива по-далеч от много климатични икономисти, като взема предвид така наречените „съпътстващи ползи“ от намаляването на емисиите - често пренебрегваните положителни външни ефекти, като по-малко смъртни случаи от замърсяване на въздуха и намален трафик.

МВФ моделира пакет от политически мерки, които ще позволят на света да достигне нулеви емисии на въглерод до средата на века. Пакетът включва 80% субсидии за производство на енергия от възобновяеми източници, редица зелени публични инвестиции, компенсации за домакинствата и подкрепящ фискален подход - т.е. натоварване на дълга за следващото десетилетие.

Още по темата

МВФ настоява мерките да продължат

МВФ: Глобалният публичен дълг ще се доближи до 100% от БВП през тази година

МВФ се присъедини към Лагард и Пауъл в призивите правителствата да увеличат разходите

МВФ тества своите мерки спрямо моделите за съпоставянето на разходите и ползите, както със стария модел на Уилям Нордхаус, който е прословут с омаловажаването на щетите, причинени от изменението на климата, така и с по-новата методология, разработена от Маршал Бърк, Соломон Хсианг и Едуард Мигел през 2015 г., които установиха, че до една четвърт от световния БВП може да бъде засегнат от 2100 г., ако емисиите не се намалят.  

Дори да се използва моделът, при който климатичните действия са най-вредни за растежа - този на Нордхаус, прогнозите на МВФ показват само леко забавяне на БВП от 2037 до 2050 г., преди да започнат дългосрочните ползи. Но според МВФ дори това забавяне ще бъде компенсирано от външните ефекти, като по-ниското замърсяване на въздуха и намаления трафик.

Мрежата за екологизиране на финансовата система - коалиция от десетки централни банки и финансови надзорници - отбеляза миналата година, че по-високите оценки на разходите на възобновяемите източници са преувеличени и че повечето опити за моделиране на цената на изменението на климата не включват ефекти като катастрофални събития и повишаване на морското равнище.

Новият подход на МВФ може да възвести повратна точка не само в мисленето на институцията за изменението на климата, но и за основните виждания за икономиката и политиката.И все пак МВФ трябва да измисли как да приложи новите си идеи.

Холандският мозъчен тръст Recourse миналата седмица публикува анализ, който предполага, че докладите на държавите по член IV на Споразумението с МВФ не приемат изменението на климата достатъчно сериозно. Подробният му преглед на докладите за Индонезия, Индия, Южна Африка, Филипините и Мозамбик установи, че изменението на климата е идентифицирано само като макроикономически риск за последните две.

Анализът твърди, че МВФ изглежда омаловажава рисковете от силната зависимост на Южна Африка и Индонезия от приходите от износ от въглища и от това, че Мозамбик е напът да стане голям износител както на въглища, така и на природен газ. Анализът също така посочва множество случаи, при които на пръв поглед неутралните препоръки на МВФ в области като данъци или инфраструктура биха могли ефективно да блокират по-голяма зависимост от изкопаемите горива.