Нов подход за справяне с финансовите загуби заради глобалното затопляне

Не само пандемията от Covid-19 е фокусът във финансовия свят. Климатичните промени и загубите, които нанася глобалното затопляне могат да ударят сериозно световната икономика. По време на масово тестване на хора за коронавирус на обществени места във Вашингтон, окръг Колумбия, през юли, работата трябваше да бъде прекратена заради покачващите се температури до 43 градуса, пише AlJazeera.

Подобна ситуация проваля пътнически полети във Феникс, Аризона, които забавят излитането, заради рекордните температури от 48 градуса. Промените в климата през последните няколко години се превърнаха не само в опасност, а и в скъпа заплаха за развитието на съвременните градове. Глобалното затопляне принуждава общинските администрации да предприемат допълнителни разходи за преасфалтиране на участъци, деформирани заради метеорологичните условия или се налага отмяна на полети, което допълнително води до финансови загуби.

От 90-те години насам комуналните компании в градове като Чикаго например, използват метеорологични деривати за хеджиране на разходите за закупуване на допълнителна енергия, когато търсенето ѝ надвишава предлагането, най-вече в горещите дни, казва Даниел Осгуд от Международния изследователски институт за климата и общество (IRI). Земеделците също застраховат земите си от евентуална суша и загуби.

Майкъл Спранджър от Карибския механизъм за застраховане на риска от катастрофи (CCRIF) смята, че този вид финансови обезщетения са временно решение на проблема със затоплящото се време, но е категоричен, че „застраховката предотвратява някои финансови загуби“.

Все още обаче няма застраховка, която да компенсира загубите причинени от климатичните промени. За да се създаде такава, тя трябва ясно да определя какви загуби ще покрива, какъв ще е размерът на компенсация и кои институции или компании ще имат възможността да се възползват, смята Барни Шаубъл, председател на Nephila Climate, които предлагат нов вид услуга за хеджиране на възобновяемата енергия.  

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. по-големите и богати страни изхвърлят най-много вредни емисии в атмосферата, причина за нарастващото глобално затопляне. Това ги подлага на отговорност да изплащат част от обещанията за справяне с "щетите" от климатичните промени.

Макар споразумението да задължава всички страни да поемат финансовата отговорност за щетите от климатичните промени, все още има значителен недостиг на финансиране за справянето с проблема, отбеляза Джули Ариги, консултант по климата в климатичния център на Червения кръст в Африка.

Предимството на подобни застраховки, от които ще се възползват общинските администрации на големите градове например, които са основен източник на вредни за атмосферата емисии, освен че, ще бъдат компенсирани за различни щети от природните аномалии, те ще имат възможността да започнат екологична политика.

Тъй като климатичните промени, особено повишаването на температури се превърнаха в често явление има риск подобна застрахователна услуга да не се реализира, предупреждава Мадлен Томсън, ръководител на лондонската компания Wellcome Trust.

А причината е, че „застрахователите предпочитат застраховките да са за събития, които не се случват често“, отбеляза тя. Тъй като топлинните вълни стават все по-ожесточени и по-разпространени, застрахователните полици „ще бъдат все по-трудни за поддържане“, коментира Мадлен Томсън.

Застраховките от финансови загуби породени от глобалното затопляне са добро начало към подобряване на екологичното мислене и ще са много добра финансова помощ за най-пострадалите от климата държави.