Докладът на ЕК за България: Корупцията и прозрачността в медиите са сред основните предизвикателства

Според комисията липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г.

14:28 | 30 септември 2020
Обновен: 14:37 | 30 септември 2020
Автор: Магдалена Иванова
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Проучванията за възприятие показват много ниско ниво на обществено доверие в антикорупционните институции в България. Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г. Това посочват от Европейската комисия в първия си Доклад относно върховенството на закона, обхващащ целия Европейски съюз.

От ЕК отбелязват, че съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие.

В доклада се посочва, че остават на дневен ред предизвикателствата, свързани с необходимостта от финализиране на съдебната реформа по отношение на правните процедури относно ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор.

„Композицията и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, водещ до нови предложения за реформи“, обясняват от ЕК.

От комисията припомнят, че през 2017 и 2018 г. България е провела цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. Според написаното в доклада реформата е довела до подобрено сътрудничество между съответните органи.

„През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо ниво и бяха повдигнати обвинения и заведени редица дела. Новите реформи осигуряват публичен достъп до собствеността и декларации на висши държавни служители, които могат да се считат за добра практика“, се посочва в Доклада относно върховенството на закона.

От ЕК подчертават, че е важно властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията, като добавят, че съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на лобиране, което остава нерегламентирано от закона, и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.

Медии

„По отношение на медийния плурализъм, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията, които често не са ефективно внедрени на практика. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен относно своите дейности, но на Органа липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите му, пише в доклада за България в частта за медиите.

Според ЕК липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство, като са установени връзки между политици и някои медии, въпреки че няма изрична забрана на политици да притежават медии.

Няколко медийни асоциации пък са докладвали за физически или онлайн атаки срещу журналисти.

Новият доклад

Днешният доклад включва информация от всяка държава членка и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС. Той показва, че много държави членки имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. В него се отчитат също така съответните промени, произтичащи от извънредните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса.

Докладът обхваща четири основни стълба, силно свързани с върховенството на закона: 

- националните правосъдни системи, 

-  уредбата за борба с корупцията, 

- плурализма и свободата на медиите и

други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление. 

Целта на новия Доклад относно върховенството на закона е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Върховенството на закона и споделените ни ценности са основата на нашите общества. Те са част от нашата обща идентичност като европейци. Върховенството на закона защитава хората от правото на силния. Въпреки че в ЕС имаме много високи стандарти в областта на върховенството на закона, съществуват и редица предизвикателства. Европейската комисия ще продължи да работи с националните органи за намирането на решения, които да гарантират ежедневните права и свободи на хората.

Основни констатации относно ситуацията на върховенството на закона в държавите членки

1. Правосъдни системи

Редица държави членки предприемат реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт и намаляват на влиянието на изпълнителната или законодателната власт върху нея. Това включва и държави членки, в които независимостта на съдебната власт по традиция се смята за голяма или дори много голяма.

Специфичните за отделните държави оценки показват, че независимостта на съдебната власт продължава да буди притеснения в определени държави членки, някои от които доведоха до производства за установяване на нарушения или до процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС. Осигуряване на подготвеността на правосъдните системи за цифровата ера също представлява предизвикателство за целия ЕС, а настоящата пандемия е допълнителен стимул за ускоряване на необходимите реформи, свързани с цифровизацията.

2. Уредба за борба с корупцията

Няколко държави членки са приели всеобхватни стратегии за борба с корупцията, докато други са в процес на изготвяне на такива стратегии. Ефективното им прилагане и мониторингът продължават да бъдат от ключово значение, за да се гарантира напредък.

Много държави членки също така са предприели или предвиждат предприемането на мерки за укрепване на уредбата им, отнасяща се до предотвратяването на корупцията и до въпросите, свързани с почтеността, а някои държави членки са приели мерки за укрепване на капацитета на системата за наказателно правосъдие за борба с корупцията. От друга страна, ефективността на наказателните разследвания, наказателното преследване и постановяването на присъди по дела за корупция, включително за корупцията по високите етажи на властта, все още е проблематична в няколко държави членки.

3. Свобода и плурализъм на медиите

Гражданите на ЕС като цяло се радват на високи стандарти за свобода и плурализъм на медиите. Особено по време на пандемията от коронавирус медиите доказаха, че играят важна роля в борбата с дезинформацията. Въпреки това в доклада се изразяват притеснения относно ефективността и наличието на подходящи ресурси, както и относно рисковете от политизиране на медийните органи в някои държави членки.

В оценките на някои държави освен това са отбелязани случаи, в които са изразени сериозни притеснения по повод на политическия натиск върху медиите. Накрая, в редица държави членки журналисти и други лица, работещи в медиите, са обект на заплахи и нападения, свързани с работата им, въпреки че някои държави също така са разработили практики и са създали структури и мерки за подкрепа и защита на журналистите.

4. Взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите

Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите стои в основата на върховенството на закона и гарантира, че властническите правомощия, упражнявани от всеки държавен орган, подлежат на демократичен надзор. В редица държави членки са започнати конституционни реформи с цел укрепване на механизмите за взаимосвързаност и взаимоограничаване на институциите. Множество държави членки са въвели също така системни политики за приобщаване на заинтересованите страни и за гарантиране на това, че структурните реформи са резултат от широки обществени обсъждания.

Същевременно докладът показва, че прекомерното прибягване до приемането на законодателство по ускорена процедура и на извънредно законодателство може да породи притеснения за върховенството на закона. В целия ЕС гражданското общество продължава да бъде ключов фактор за защитата на върховенството на закона и в повечето държави членки съществува благоприятна и подкрепяща среда за гражданското общество. Съществуват обаче примери за гражданско общество, натъкващо се на сериозни предизвикателства в някои държави членки в резултат на законодателни актове, ограничаващи достъпа до чуждестранно финансиране, или кампании за оклеветяване.

Извънредни мерки, предприети в контекста на коронавируса

Пандемията все още не е отминала и в редица държави членки все още се прилагат извънредни мерки или извънредно положение. В доклада се посочват някои от въпросите, повдигнати в рамките на националните дебати и правната и политическата реакция на кризата.

Например промяната или спирането на действието на обичайните национални механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите може да постави особени предизвикателства пред върховенството на закона. Същевременно има няколко добри примера, при които решенията на националните съдилища или участието на омбудсмана са оказали положително въздействие върху предприетите извънредни мерки. Комисията ще продължи да извършва мониторинг до постепенното премахване на извънредните мерки.

Следващи стъпки

Докладът относно върховенството на закона ще допринесе за провеждането на по-широкия дебат относно върховенството на закона на европейско и национално равнище. Комисията се надява да си съдейства с Европейския парламент и Съвета по въпросите на върховенството на закона и смята, че този доклад съставлява солидна основа за по-нататъшната междуинституционална работа.

Комисията също така приканва националните парламенти и националните органи да обсъдят доклада, включително неговите глави по държави, и да потърсят подкрепа един от друг, като израз на насърчение за продължаване на реформите и приемане на европейската солидарност. Съответните заинтересовани страни на национално равнище и на равнище ЕС също следва да бъдат приобщени. Като се опира на резултатите от диалога около изданието от 2020 г. на Доклада и на опита, придобит през първата година от функционирането на европейския механизъм за върховенството на закона, Комисията ще започне да подготвя доклада за 2021 г. и ще поддържа импулса за повишаване на устойчивостта на върховенството на закона в нашите демокрац