Властта в Ливан се сменя, но предизвикателствата пред управлението остават същите

Малко известен дипломат получи мандат да сформира следващото правителство на Ливан със задачата да изведе страната от една от най-тежките икономически кризи в съвременната й история, като същевременно изгради наново столицата, която беше срината от взрива преди няколко седмици, пише Bloomberg.

Мустафа Адиб, академик и досегашен посланик в Германия, спечели 90 гласа от народните представители, което е достатъчно мнозинство за създаване на кабинет. Адиб успя да спечели и подкрепата на ключови политически формации.

„Няма време за изявления и обещания, а само за вършене на работа“, обяви Адиб пред репортери, приемайки номинацията, като обеща да сформира скоростно новия кабинет. По негови думи управлението ще представлява хомогенен отбор от специалисти.

Всички политически партии са наясно, че реформите трябва да бъдат одобрени бързо, защото само така ще бъдат възобновени "замръзналите" преговори с Международния валутен фонд, добави още Адиб.

Политическите промени в Ливан станаха факт, часове преди френският президент Еманюел Макрон да пристигне в Бейрут за среща с ключови политици. Президентът Макрон, който е координаторът на международните помощи за Ливан, посети страната два дни след трагичния взрив и призова за нов политически пакт, активно правителство и ранни парламентарни избори.

Мустафа Адиб сменя Хасан Диаб, също академик, чието мимолетно правителство подаде оставка в резултат на трагичния инцидент, който изравни със земята пристанището на Бейрут, нанесе щети на десетки хиляди домове и отне живота на повече от 180 души.

Предшественикът Хасан Диаб беше избран от партията на президента и неговите съюзници от алианса, воден от групировката Хизбула, но така и не успя да спечели подкрепата на приближените до властта сунитски мюсюлмански лидери. Диаб се провали и в опитите си да въведе икономически реформи, необходими за отключването на милиарди долари международна помощ, както и да спечели подкрепата на МВФ. А Мустафа Адиб успя да си осигури широко политическо съдействие, което би трябвало да увеличи шансовете му за успех.

В продължение на 13 години Мустафа Адиб е съветник на бившия премиер Наджиб Микати, а от 2013 – посланик в Германия. Той притежава докторантура по право и политически науки. Преподавател е в Ливанския университет.  

В неделя информацията покрай назначението на Адиб стана публично достояние. Новината беше посрещната горчиво от мнозина, които са били част от протестите през октомври. Гражданското недоволство беше насочено срещу управляваща класа, виновна за десетилетия корупция и злоупотреба с държавни средства, довела до изпразване на хазната. Октомврийските протести свалиха правителството на Саад Харири.

„Това е поредната маневра, с която проваления режим иска да изплува наново“, коментира в Туитър Сами Гемайел – подалият оставка по рано този месец народен представител. „Механизмът е пределно ясен. Един решава, втори изпълнява, и трети прикрива истината. Това прави хората глупци и изключва възможността за промяна“, добави още той.

Хасан Диаб поема министерския пост през януари като спира погасяването на външния дълг на страната, който възлиза на 30 млрд долара. Вследствие Диаб се обръща за помощ към МВФ, която се изразява в осигуряване на приблизително 10 милиарда долара за различни реформи в страната.  

Поради множество години на покровителство, сектантство и значителна вътрешна опозиция, кабинетът на Диаб не успява да реализира сделката с МВФ и реформите, една от които в електроенергийния сектор, остават нереализирани. Диаб не успява да разреши и проблема с корупцията по високите етажи на властта въпреки препоръките на международната общност.

Взривът на пристанището на Бейрут допълнително изостри кризата в страната, за който Световната банка смята, че е причинил материални щети на стойност 4.6 милиарда долара.

В допълнение към щетите, нанесени върху домове, болници, училища и улици, взривът принуди много бизнеси да затворят, допринасяйки за загуба на икономическа активност, оценена между 2,9 милиарда и 3,5 милиарда долара.

Жилищният, транспортният и културният сектор са сред най-тежко засегнатите, заяви Световната банка след оценка, извършена със съдействието на ООН, ЕС и няколко местни ливански институции.

„Бедствието не само ще ускори свиването на икономическата активност, но и ще покачи нивата на бедност. Бедните са били 45 на сто от цялото население непосредствено преди експлозията. Прилагането на надеждна програма за реформи ще бъде от ключово значение за достъпа до международна помощ за развитие и за отключване на външни и частни източници на финансиране, посочва Световната банка в изявление".