Турската икономика видя смисъл от дестабилизирането на лирата

Турската икономика се представи по-добре от очакванията на анализаторите, тъй като правителството ограничи щетите от пандемията от коронавирус със серия от стимули, които костваха дестабилизирането на лирата, съобщава Bloomberg.

БВП на Турция през миналото тримесечие отчита спад с 9.9% спрямо година по-рано – на-голямото свиване от повече от десетилетие. За сравнение през предходните три месеца икономиката нарасна с 4.5%. Средната прогноза в проучване на Bloomberg беше за понижение с 10.7%.

Тежестта на пандемията е по-очевидна в сезонно-коригираните дни и спрямо работните дни, които показват спад с 11% през второто тримесечие спрямо предходните три месеца. Това е най-стръмния спад от 1998 г.

Още по темата

Тема на седмицата: Турция откри залежи на газ в Черно море

ЕС подготвя санкции срещу Турция

Журналист: Конфликтът между Гърция и Турция няма да приключи, но може да утихне

Лирата поддържа тренд в посока надолу след публикуването на данните, като отстъпва с 0.3% спрямо долара към 10:45 часа местно време в Истанбул.

Икономиката на Турция на стойност 743 млрд. долара се представи много по-добре от много от страните от развиващите се пазари, отчасти благодарение на намалението на лихвените проценти, фискалните разходи и увеличеното кредитиране.

Ограниченията, наложени от Турция за спиране на пандемията от март, са по-строги, отколкото в останалата част от Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка, посочват от Goldman Sachs Group.

Свиването през последното тримесечие се дължи на спада в потреблението на домакинствата, което е намаляло с 8,6% спрямо година по-рано.

Износът спада с 35,3% на годишна база след ръст с 0,3% през предходните три месеца. Вносът се свива с 6,3% след скок от 21,9% през предишното тримесечие.

За да помогне на бизнеса и потребителите да се справят с пандемията, турското правителство представи пакет от стимули за 240 милиарда лири (33 милиарда долара), докато държавните банки увеличиха кредитирането. Междувременно централната банка инжектира сериозна ликвидност на пазара.

Икономическият спад започна да се овладява, когато мерките за блокирането започнаха да намаляват към края на второто тримесечие. Индустриалното производство нарасна през юни за първи път от февруари и икономическото доверие се подобри за четири поредни месеца.

Но недостатъците на усилията на правителството да ускори икономиката също станаха по-очевидни.

Инфлационният натиск се появи отново заедно с поредната вълна от обезценяване на лирита, което накара централната банка да увеличи разходите за финансиране, но без да прибягва до директно повишаване на лихвения процент.

Турската валута е обезценена с около 19% спрямо долара тази година и е най-лошо представящата се на развиващите се пазари през третото тримесечие.

Серията от стимули обаче може и да не спаси икономиката от един от най-стръмните спадове в историята, като Международният валутен фонд прогнозира, че БВП на Турция може да спадне с 5%. Министърът на финансите на страната Берат Албайрак е по-оптимистичен, смятайки, че БВП може да отчета от спад с 2% до ръст с 1%.