Италия и дългът - къде е генезисът на проблема?

По-късно във вторник държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз (ЕС) ще проведат дискусия за отпускане на нова финансова помощ за Италия, която беше силно засегната от коронавируса. Заглавия от рода на „Мафията в Италия чака нов дъжд от пари от Брюксел" могат да се прочетат в много медии по света тези дни, пише Йонас Фогт в свой анализ за Die Zeit.

Габор Щайнгарт, главен редактор на германския вестник Handelsblatt, пише за своето издание, че любимото "ястие" на италианците се състои от "прясно отпечатани пари, гарнирани с пръчка динамит". Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС), от своя страна, изрази мнение, че Италия се опитва „да получи неограничено финансиране за държавния си бюджет за преодоляване на загубите от коронавируса", уточнява Фогт в анализа си.

Още по темата

Италия - разкъсана между коронавируса и рецесията

Мнозина държави смятат, че италианците живеят разточително, посочва авторът.

Коефициентът на италианския държавен дълг спрямо БВП на страната е бил 136,2% през миналата година. Това е второто най-високо ниво на задлъжнялост в икономическия и паричен съюз на Европейския съюз след това на Гърция и, изглежда, потвърждава тезата за обичащите дълга италианци.

От къде идват високите нива на дълга?

Интересното е обаче, смята Фогт, че ако държавата харчи, държавните разходи всъщност би трябвало да нараснат значително, а това не е така. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) делът на разходите като процент от БВП е спаднал от 51,62% през 1995 г. на 48,39% към момента. Държавните приходи пък са нараснали от 44,1 до 47,76% за същия период.

В това отношение по думите на автора е важно да се отбележи и друго - Италия е постигнала бюджетен излишък през последните 20 години, с изключение на кризисната 2009 г., ако се приспаднат лихвените разходи. Казано по друг начин, ако италианците са взели нови заеми, това е само за обслужване на старите.

"Наследството си от високите нива на дълга Италия е натрупала основно през 80-те и 90-те години на миналия век. Дългът е в числителя, БВП - в знаменателя. Стойността на дълга се е увеличила, защото италианската икономика почти не е отчела растеж през последните години, а не защото италианците са генерирали повече задлъжнялост", информира Die Zeit.

Още по темата

Финансовата помощ за италианските компании закъснява фатално

Италианците все още не знаят дали летният сезон може да бъде спасен

Това не означава, че управляващите в Италия не носят вина, подчертава Йонас Фогт. С приемането на еврото лихвите драстично спаднаха, държавата успя да заеме свежи пари по-евтино. С тези спестявания обаче италианците не са направили нещо съществено, отбелязва авторът.

Проблемите на страната са добре известни - от разрастващата се бюрокрация, през нереформираната образователната система до неефективните системи за социално осигуряване. Тези структурни дефицити са важна причина за ниския растеж и фактът, че те не са отстранени, разбира се, е „заслуга“ на правителството, пише Die Zeit.

Междувременно стана ясно, че Италия ще представи план за разхлабване на ограничителните мерки срещу коронавируса през тази седмица. Така страната се присъединява към Германия, Австрия и Франция по отношение на поетапното възстановяване на обичайния обществен живот, съобщава Bloomberg.

Броят на заразените с коронавирус в някои страни намалява и ето защо натискът за отварянето на всички бизнеси се засилва. Министър-председателят на Италия Джузепе Конте планира да изготви подробна програма за рестартиране на икономиката, която да започне на 4-ти май. Това показва, че процесът ще отнеме време, за да се минимизират рисковете от повторно бързо разпространение на заразата.

„Иска ми се да кажа, че всичко ще отвори от утре сутринта. Но подобно решение би било безотговорно и може да изтрие целия напредък, който сме постигнали досега“, написа Конте в профила си във Facebook.

Амбициите на Италия да разхлаби ограничителните мерки са важен показател в борбата на Европа с пандемията. Италия, която бе първото огнище на коронавируса на Стария континент, е с най-много жертви след САЩ и е на трето място в света по брой потвърдени случаи.

Научните и здравни съветници в правителството подчертават, че спадът на броя на новите случаи е бавен и облекчените мерки могат да доведат до ново възпламеняване на заразата. От друга страна, бизнесът и няколко местни губернатора настояват за рестартирането на икономиката.