Пътят на Сърбия води към ЕС въпреки флирта с Русия

Миналата седмица сръбският премиер Ана Брнабич пътува до Москва, за да подпише споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз. Като цяло това е икономически незначителна сделка за двете страни, като тя обаче трябва да припомни на Европейския съюз и САЩ, че когато става въпрос за Балканите, западните институции не са единствените играчи в региона, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Сърбия вече има споразумения за свободна търговия с Русия, Казахстан и Беларус – трите най-големи икономики в Евразийския съюз – блок, създаден от Москва като алтернатива на ЕС за постсъвестските страни. Новото споразумение дава възможност на Сърбия да увеличи съвместната работа с Армения и Киргизстан, като никоя от тези страни обаче не е сред 50-те основни търговски партньора на балканската нация, нито пък има намерение за значително увеличаване на търговския стокообмен помежду им.

За Русия Сърбия също е относително неважен икономически партньор. Най-същественото е, че Сърбия, която не последва ЕС в налагането на санкции срещу Москва заради Украйна, послужи за алтернативен вносител на плодове и зеленчуци в Русия за общо 256 млн. долара през миналата година.

Търговското споразумение на Сърбия прилича по-скоро на мирен бунт. ЕС не разпознава ръководеният от Русия търговски блок като преговорен партньор, настоявайки Москва първо да последва споразуменията от Минск, за да внесе успокоение в Източна Украйна. Докато Белград работеше по сключването на споразумението, Брюксел неколкократно заяви, че то представлява отклонение от европейския път.

„Ако си сериозен относно европейската ориентация, тогава очевидно взимаш политически решения, по-близки до нея. Това не е едно от тях“, Мирослав Лайчак по повод решението на Белград.

Още по темата

Сърбия подписва търговско споразумение с Русия

Разговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС започнаха през 2014 г., а краят им все още не се вижда. Тазгодишният доклад на блока по отношение напредъка на Белград сочи, че все още има много какво да се направи в Сърбия по всяка от точките, които двете страни обсъждат.

ЕС е недоволен от доминиращия политически стил на президента Александър Вучич. Нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово също остава пречка за процеса. Освен това Белград няма причини да очаква, че блокът ще приеме страната, дори тя да изпълни всички изисквания на ЕС, тъй като отказът на френския президент Еманюел Макрон към началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания към блока подчерта несъгласието на Париж за неговото разширяване.

Още по темата

Уби ли Макрон мечтата за разширение на ЕС?

Флиртът на Сърбия с Русия цели да покаже на ЕС, че Белград има алтернатива. Търговското споразумение, подписано миналия петък, е само част от него. По-рано Вучич показа задълбоченото военно сътрудничество между Сърбия и Русия. В четвъртък руското министерство на отбраната обяви, че руски системи C-400 са доставени в Сърбия за съвместно учение. Освен това Русия е дарила на Сърбия шест изтребителя МиГ-29, 30 танка и 30 бронирани машини. Но Сърбия купува и руско оръжие, като то представлява почти половината от износа на Русия за балканската нация, възлизащ на 490 млн. долара през 2018 г.

Тези усилия на Русия обаче са предимно демонстративни, тъй като никоя държава не може да се съпостави с комбинираната икономическа сила на ЕС. Стокообменът между Италия и Сърбия е 56% по-висок от този на Сърбия с Русия и това е само една страна от блока.

Миналата година размерът на преките инвестиции на ЕС в Сърбия достигна 2,1 млрд. евро (2,3 млрд. долата), около 60% от всички инвестиции в страната, като Русия и Китай имат дялове от по едва 7%.

Не е изненадващо, че Сърбия избра само споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз вместо пълно членство. Според скорошно проучване само 17,6% от сърбите биха искали страната им да се присъедини към икономическия блок, докато 47,6% подкрепят членството в ЕС, а 34,8% запазват пълен неутралитет.

ЕС не трябва да се тревожи твърде много относно отношенията между Сърбия и Русия, докато Кремъл не трябва да се радва предварително: сръбският път води към ЕС, въпреки че процесът по присъединяване към него се движи мъчително бавно.