Икономическият национализъм направи Източна Европа по-издръжлива

Заплахата от рецесия, надвиснала над германската икономика, е добър тест за твърдениeтo на някои икономисти, че източноевропейските икономики в действителност са колонии на значително по-голямата си съседка, пише Леонид Бершидски в свой анализ за Bloomberg.

По всичко личи, че националистическите правителства в Полша и Унгария са успели да намалят достатъчно зависимостта си от забавянето на германската икономика. Другите страни също трябва да предприемат стъпки в подобна насока.

Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Румъния дължат поне част от скорошния си внушителен икономически растеж на Германия. Компаниите от най-голямата европейска икономика интегрираха тези страни в износно ориентираните си продуктови вериги, помагайки да се намали безработицата в тях, да се поставят стандарти за условия и качество на труда.

Общият стокообмен на тези пет страни с Германия достигна 325,3 млрд. евро (360,8 млрд. долара) през миналата година, което надвишава с 63% стокообмена между най-голямата европейска икономика и Китай. За всички източноевропейски държави германският е най-големият износен пазар.

Свиването на германската икономика през второто тримесечие и очакванията за ново такова през следващото изпратиха предупреждение към Източна Европа. Растежът в региона вече се забави, като за някои страни шокът е по-болезнен, отколкото за други, сочат последните данни за индустриалното производство.

Още по темата

Германското индустриално производство отчете неочакван спад през юли

Още по темата

Страховете на инвеститорите се засилват след забавянето на икономиката в Германия

За момента Румъния и Чехия изглеждат най-засегнати, докато Унгария, Полша и Словакия удържаха на забавянето. Кое е различното, което направиха Будапеща, Варшава и Братислава?

Всички пет източноевропейски икономики страдат от недостиг на кадри на пазара на труда след годините на ниска раждаемост и висока емиграция. Ниските нива на безработица тласкат ръста на заплатите и вътрешното търсене. В четири от петте страни – Словакия е изключение, продажбите на дребно отчитат здравословен растеж. Вътрешното търсене е най-високо в трите страни с най-експанзивни фискални политики – Румъния, Унгария и Полша.

В същото време Полша, Унгария и Чехия въведоха осъзнати политики, целящи да намалят зависимостта им към Германия. През 2000 г. 42% от износа на Чехия беше насочен към Германия, но делът му спадна до 32% през 2018 г. Будапеща и Варшава също намалиха експортната си зависимост от Германия съответно с 10 и 7 процентни пункта за същия период, но те направиха и още нещо - Полша например вече произвежда повече завършени продукти, отколкото междинни стоки.

По всичко личи, че перфектната точка на максимална устойчивост към германското неразположение се намира между фискалната експанзия и удачната стратегия за износна диверсификация.

Източноевропейските правителства, които остават верни на този политически микс, са описвани като „популисти“, а техният икономически национализъм често е поставян под въпрос.

Въпреки че техните нелиберални практики подценяват основните свободи, подпомагат корупцията и понякога подкопават върховенството на закона, по всичко личи, че икономическата им визия се отплаща – най-малко докато пазарът на труда се задържи в тези показатели и инфлацията остане управляема.

Румъния се присъедини по-късно към Европейския съюз и стартира от по-ниска база в сравнение с останалите страни членки, пише още в анализа. Тя нямаше достатъчно време, за да диверсифицира износа си или да засили производството на завършени стоки, така че е по-силно изложена на влияние от икономическо забавяне в Германия или в еврозоната като цяло. Словакия е изправена пред същия риск заради външната си зависимост от германските автомобилни производители и факта, че е приела еврото, което ѝ пречи да контролира монетарните стимули, подобно на съседните ѝ страни със собствени валути.

„Германия не е лоша страна, от която да си зависим – нейният мощен износен двигател остава надежден дори на фона на глобалните търговски войни“, пише още Бершидски. Според него обаче важното за източноевропейските държави, спечелили от германските инвестиции и станали подвластни на случващото се в страната заради тях, е да не допуснат зависимостта им към най-голямата европейска икономика да стане нездравословна.