Европа вече има своите поводи за оптимизъм

От 2015 г. насам европейската политика често създава впечатлението, че отива от лошо към по-лошо, с подема на разделителните и популистки сили. Апетитът за засилено сътрудничество между държавите понякога изглеждаше несъществуващ, освен в силните, но изолирани, стремежи на френския президент Еманюел Макрон. Но този прилив сега изглежда се оттегля, пише за Financial Times Изабел Матеос и Лаго, бивш служител на МВФ.

Предизвикателствата, пред които е изправена Европа, не са намалели, но континентът е стъпил на по-силна основа, за да се справи с тях. Последните няколко месеца донесоха повече от няколко причини за надежда.

На национално ниво, изборите в Словакия, Финландия, Дания и Испания доведоха на власт умерени, проевропейски правителства. Популистите бяха свалени в Гърция, където крайно лявата партия Сириза бе победена на избори миналата седмица, а неонацистката „Златна зора“ остана извън парламента. Междувременно в Италия едно ребалансиране на властта в рамките на популистката коалиция допринесе за по-сговорчивото отношение от страна на правителството относно фискалната политика.

Още по темата

С какво спечели Мицотакис

Още по темата

Победата на Нова демокрация - завой към политическия реализъм в Гърция?

На равнище ЕС, широко очакваният подем на популистите на изборите за Европейски парламент беше ограничен, като вместо това най-голямата изненада беше увеличението на гласовете за проинтеграционните зелени партии. Въпреки по-трудния баланс на политическите сили, лидерите на ЕС се обединиха по-бързо отколкото някои очакваха относно разпределението на най-високите ръководни постове. Това, че те се бориха усилено в процеса, предполага, че са загрижени. Препирните също така дадоха тласък на идеи за преодоляване на недостатъците, наблюдавани от мнозина в процеса по подбор на шпитценкандидатите, като например използването на транснационални списъци в бъдещите избори.

От решаващо значение е, че в резултат на този процес ЕС ще има екип от опитни и стабилни проинтеграционни политици начело на Европейската комисия, Европейския съвет, външната политика на ЕС, и особено ЕЦБ, която в лицето на Кристин Лагард ще има президент, който е ангажиран със запазването на еврото.

Още по темата

Ще се притеснят ли пазарите, ако Лагард поеме ЕЦБ

Остават редица предизвикателства. По-специално, важни части от икономиката на ЕС изглежда изостават. Автомобилната индустрия се бори да се приспособи към новите изисквания на регулаторите и потребителите за по-чисти автомобили и по-ниски нива на собственост.

Вижте продължението на анализа на Investor.bg.