Тайният план на ЕС за катастрофален Grexit

Един от най-секретните планове на ЕС е бил приет през 2012 г., предишният път, когато Гърция беше на ръба на фалита. Той носи кодовото име „Присъединяване на Хърватия към Европейския съюз“, за да прикрие, че всъщност е сценарий на съдбовния ден за една страна, която се намира на юг.

Всеки намек дори за съществуването на този план би изпратил Гърция още по-дълбоко в кризата, би разтърсил финансовите пазари и доверието в самото евро.

Тогава, в началото на юни 2015 г., нов кръг от преговори изглежда беше отново в задънена улица. Едва след приключването на преговорите на 13 юли 2015 г. ЕС и Гърция се съгласиха за третата спасителна програма. Междувременно подготовката на ЕС за евентуалната катастрофа продължава, както става ясно от подробно описание в този откъс от книгата на Виктория Дендрино и Елени Варвициоти* „Последният блъф“, цитирана от Bloomberg.

Малък екип от 10 европейски икономисти и адвокати се тълпи на 15-ия етаж на Charlemagne building, икономическата централа на Европейската комисия в Брюксел, и ремонтира стария План Б за случая, че преговорите се провалят и Гърция не изпълни задълженията си. Причините за секретност остават същите, като през 2012 г. Но планът трябваше да бъде преименуван, защото Хърватия вече се присъедини към ЕС. Ето защо 157-страничният „Анализ и план за извънредни ситуации в Албания при фалит през 2015 г.“ е за всичко това, което трябва да се направи, за да се сведе до минимум икономическата и хуманитарната катастрофа, ако Гърция бъде изгонена от ЕС и еврозоната.

Втората глава, „Управление на излизането“, разглежда суровите разходи за Grexit. В този момент Гърция дължи 342 млрд. евро (387 милиарда долара в сегашни долари) на Европейския инструмент за финансова стабилност, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и други правителства и банки в еврозоната. В таблица се изчислява подробно експозицията на всяка страна от еврозоната. В случая на Италия тя възлиза на 63 млрд. евро, или 4,1% от брутния ѝ вътрешен продукт. За Германия сумата е много по-голяма. С 92,8 милиарда евро, или 3,4% от БВП, сумата е най-висока в абсолютно изражение. Словения обаче има най-голяма експозиция като дял от икономиката си - на стойност 1,7 млрд. евро тя възлиза на 6,7% от БВП.

От решаващо значение за последователността от изпадане на държавата във фалит до Grexit е пълното разчитане на гръцките банки в този момент на спешната помощ за ликвидност (ELA) - одобрена от ЕЦБ и предоставена им от централната банка на Гърция. За да получат тези парични заеми, банките трябваше да предоставят обезпечения, предимно облигации, гарантирани от гръцката държава. План Б предполага, че след като Гърция изпадне в състояние на дефолт към кредитор като ЕЦБ, би било невъзможно за управителния съвет на ЕЦБ да продължи да приема гръцките държавни облигации като адекватно обезпечение и ЕЦБ ще трябва да върне ELA, която е предоставила на банките в страната. Това бързо ще предизвика серия от събития, при които неликвидните банки почти веднага ще изпаднат в неплатежоспособност и колапс. Единственият начин да се избегне това, е да се намери ликвидност другаде.

Но бивайки част от еврозоната означава, че гръцките банки не разполагат със същите възможности като при едн независима парична система. Те биха останали без ликвидност, защото тя би могла да дойде само от системата на еврозоната, която към този момент би ги изключила. Това означаваше, че страната ще остане само с една възможност, за да попречи на банките да се сринат. Bank of Greece ще трябва да осигури ликвидност в нова валута. По същество това значи излизане от еврозоната.

Този план не изисква незабавно отпечатване на нови пари. Практическата част може да бъде разрешена в рамките на часове, като само се изисква от централната банка да промени системите си за информационни технологии, за да може да конвертира евро в банкови сметки към новата си валута. За няколко часа централната банка може да свърши всичко това.

Договорите по гръцкото законодателство биха се преквалифицирали, а на държавните служители и пенсионерите заплатите ще трябва да бъдат изплащани в новата валута, като в него ще трябва да се плащат и данъците. Новата драхма ще се обезцени незабавно спрямо еврото. За да стане смяната на валутата реалност, „Гърция ще трябва да въведе ново законодателство", се казва в документа, „заменяйки еврото по гръцкото законодателство с новата драхма". Валутата ще стане единственото законно платежно средство и всички евро депозити ще трябва да също да бъде заменени с нея.

Но това не би било единственото влияние на смяната на валутата. „Ако Гърция напусне еврозоната, очевидно първото нещо, което би се случило, е, че новата валута няма да има доверие", казва официален участник в дискусиите. „Никой не би искал да държи тази валута, така че тя скоро ще влезе в спирала на девалвация“. Това би имало сериозни последици за гръцкия дълг, тъй като той все още бе деноминиран в евро. Вероятно незабавното обезценяване с до 50% спрямо еврото би могло незабавно да увеличи съотношението на дълга към БВП, което през юни 2015 г. беше 180%. Съотношението веднага ще се удвои до 360% и много скоро до 500%, предвид въздействието върху икономиката. Това означава, че ще бъде необходимо „значително преструктуриране на дълга“, се казва в плана.

Парадоксът е, че единственото сигурно нещо за Grexit би било, че страната веднага ще се нуждае от нов спасителен план. Така че че почти абсурдно да се премине през всички тези неприятности, за да се избегне спасителен план, само за да влезе в ситуация, в която ще е необходим друг спасителен план. „Това е иронията на цялото нещо“, казва друг от участващите служители. „Където и да погледнеш, има нужда от спасителен план. Може би не веднага, защото правителството ще каже „не“, но много скоро реалността ще го принуди. Това ще бъде единственият начин да се стабилизира валутата и да се овладее инфлацията“. 

Още по темата

Гръцкият дълг остава неустойчив

Гърция с нов опит за данък върху банковите трансакции

Задава ли се нова гръцка криза

И докато електронното превключване към новата валута може да се случи в рамките на часове, конвертирането в нова физическа валута би било много по-сложен процес. Промяната би създала сериозни логистични предизвикателства, особено като се има предвид силно ограничения капацитет на гръцката администрация.

Многоцветната диаграма в План Б очертава времето, необходимо за предоставянето на различни видове валута след преминаването към новата валута. През първите две седмици след като Grexit бъде задействан, няма да има физически банкноти, а икономическата и финансовата дейност ще са напълно преустановени. От втората седмица до четири месеца се предвижда използването на спешни проверки на централната банка за трансакции, докато през следващите четири до осем месеца могат да се използват временни банкноти за спешни случаи. Въвеждането на нови хартиени банкноти би било възможно само след като са изминали поне осем до девет месеца.

Плановете за предоставяне на спешни банкноти са изпълнени с технически проблеми. Една от възможностите, които членовете на екипа за непредвидени обстоятелства са обмисляли, е да се използват съществуващите банкноти евро и да се пробият дупки в тях, за да се маркират като „нови евро“ за известно време, докато не бъде създадена система, която може да отпечата новата валута. Но банкоматите най-вероятно няма да могат да приемат тези нови евро заради различната им текстура.

Друга идея е да се използват съществуващите банкноти и да им се сложат печати, за да се разграничават от стандартните евро. Но това все пак не би гарантирало, че банкоматите ще могат да направят разликата между нова банкнота и стара, тъй като защитните елементи ще останат същите. Освен че е непрактично, всякакви планове за пробиване на дупки или нови печати на тях биха довели до de facto обезценяване на еврото. Също така това би имало отрицателно въздействие върху световната репутация на еврото и надеждността на валутата.

Друг фактор, който усложнява преминаването към национална валута и оценките за продължителността на прехода, е голямото количество парични средства, циркулиращи в икономиката. Опасявайки се от предстоящи затваряния на банки, много гърци изтеглиха парите си, натъпкаха ги под матраците си, в саксии за растения или в сейфове. Така че първите няколко седмици вероятно ще бъдат управляеми. До края на юни паричното обращение достигна около 50 милиарда евро, което е равно на повече от една трета от общите депозити и пет пъти повече от средното количество в еврозоната. Това би означавало, че на новата валута ще ѝ отнеме време, за да се разпространи напълно, защото гърците ще се противопоставят на превръщането на еврото в по-малко ценните нови банкноти.

Последната загриженост, особено за екипа на ЕЦБ, беше какво би се случило, ако Гърция едностранно реши да използва останалите доставки в монетния двор и да отпечата още евро. Длъжностни лица, участващи в разговорите, казват, че това е изключително малко вероятно, защото това би означавало фалшифициране и попадане в наказателното право.

Политическото въздействие на такова решение би било огромно; вероятно ще прекъсне връзките на Гърция с всяка институция, която би могла да ѝ помогне по време на този труден период. Дори и гръцкото правителство да поеме риска, последиците, които би имало това по отношение на движението на еврото, ще бъдат незначителни, съобщават служителите, работещи по плана.

Още по темата

Гърция - непослушното дете на Европа

Във всеки случай ЕЦБ вече е набелязала някои ключови стъпки, за да гарантира, че правителството няма да използва излишните недовършени наличности на еврото в Гръцката национална банка. Първо, специален екип за проверка на сигурността щеше да отиде в Гърция, за да провери точността на докладваните данни, като „извърши извадка в 16-те клона на централната банка, където се намира излишъкът“. След това акредитацията за сигурност на ЕЦБ, която е необходима за банката на Гърция за производство на банкноти, ще бъде отнета. Третата стъпка предвижда ЕЦБ да инструктира производителите да преустановят снабдяването на Гърция с вещества, необходими за производството на нови банкноти, а стъпка 4 включва изпращане на специален екип на ЕЦБ за проверка и идентифициране и обезопасяване на материалите на място, както и на материали, произведени в страната, като печатните плаки , за незабавно унищожаване. Всички излишъци ще бъдат репатрирани в останалата част от еврозоната.

И докато екипът на План Б очертава правните, финансовите и техническите подробности, отделен екип на генералния секретариат на Европейската комисия е работел за хуманитарна помощ. По подразбиране почти сигурно много хора ще попаднат под прага на бедността и ще бъдат неспособни да покрият основните си нужди, включително за храна и жилище, което ще доведе до криза, която не е била наблюдавана в Европа от Втората световна война насам. Оставянето на член на ЕС да изтърпи такова страдание би било немислимо, особено след като настъпва нова криза. Миграцията допълнително тежи на Гърция, докато правителството се бореше да управлява притока на бежанци от разкъсваните от войни региони.

Служителите започват да обсъждат някои основни числа. Като се има предвид сериозността на ситуацията, пред която ще се изправи Гърция в случай на излизане от еврозоната, те изчисляват, че около 20% от населението - около 2 милиона души - веднага ще се сблъскат с остри нужди. Това означава, че ЕК трябва да създаде защитна мрежа, която да обхваща храните, медицинските продукти и дори дрехите. Има дори дискусии за това как да се гарантира, че болниците ще продължат да работят, без да има недостиг на лекарства. Друго съображение е възможността за недостиг на гориво. Дори ако ЕС успее да гарантира, че горивото ще бъде осигурено, трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че гърците ще могат да платят за него.

Тъй като ЕС нямаше законови разпоредби за хуманитарна помощ за един от своите членове, трябваше да се намери начин, по който Гърция да получи такива средства, докато неправителствените организации на място биха могли да помогнат за основните нужди. Служителите скоро разбират, че незначителна промяна в законодателството на ЕС може да даде възможност на Гърция да използва средства от структурните и инвестиционните фондове на блока. Механизмът за такава помощ бе намерен и въпросът бе решен.

Дендрино е репортер в Bloomberg News. Варвициоти пише за гръцкия всекидневник Kathimerini. „Последният блъф“ е публикуван на гръцки от издателство „Пападопулос“.