От 1990 г. насам гражданите на ЕС живеят средно с повече от 6 години

През 2014 г. над 10 % от населението на Кипър, Гърция, България и Румъния не са били редовно здравно осигурени

18:27 | 22 ноември 2018
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

За намаляване на неравенствата по отношение на здравето  между държавите от ЕС са необходими по-ефективна превенция и по-качествено здравно обслужване. Това се казва в   огласения днес съвместен доклад Здравето накратко: Европа (2018) на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

От 1990 г. насам очакваната продължителност на живота в различните държави — членки на ЕС, се е увеличила с повече от шест години — от 74,2 години през 1990 г. до 80,9 години през 2014 г., но все още са налице неравенства както между отделните държави, така и в рамките на една и съща държава, посочва се в доклада.

Хората в страните от Западна Европа с най-висока очаквана продължителност на живота продължават да живеят средно над осем години повече от хората в държавите от Централна и Източна Европа с най-ниска очаквана продължителност на живота. В рамките на отделните държави също все още се наблюдават големи неравенства по отношение на здравето и на очакваната продължителност на живота между хората с по-висока образователна степен и по- високи доходи и тези в по-неравностойно положение. Това се дължи до голяма степен на различното равнище на излагане на рискове за здравето, но и на разликите при достъпа до висококачествено здравно обслужване.

През 2013 г. в държавите от ЕС над 1,2 милиона души са починали от болести и увреждания, които биха могли да бъдат избегнати чрез по-ефективно обществено здравеопазване и политики на превенция или по- навременно и ефективно здравно обслужване. За преодоляването на многобройните рискови фактори, свързани с обкръжаващата среда, и поведенческите рискови фактори, водещи до преждевременна смърт — от заболявания като остър инфаркт на миокарда (сърдечен удар), рак на белия дроб, инсулт, смъртни случаи, свързани със злоупотребата с алкохол, и други потенциално предотвратими смъртни случаи — са необходими широк набор от действия. В повечето държави от ЕС беше постигнат забележителен напредък при намаляването на употребата на тютюневи изделия чрез съчетаването на публични кампании за повишаване на осведомеността, законодателни и данъчни мерки. Въпреки това в държавите от ЕС всеки пети възрастен продължава да пуши ежедневно.

Също така е важно да се активизират усилията за борба със злоупотребата с алкохол и със затлъстяването — все по-мащабни проблеми за общественото здравеопазване в много държави от ЕС. През 2014 г. в страните от ЕС повече от един на всеки петима възрастни са признали, че злоупотребяват сериозно с алкохол поне веднъж месечно. Всеки шести възрастен от държавите — членки на ЕС, пък е страдал от затлъстяване през 2014 г., докато през 2000 г. проблем със затлъстяването е имал всеки девети. Като цяло в повечето държави от ЕС качеството на здравното обслужване се е подобрило, но все още съществуват различия. По-доброто лечение на животозастрашаващите заболявания, като инфаркт, инсулт и някои видове ракови заболявания, е довело до по-висока преживяемост, но все още в много държави е необходимо да се подобри прилагането на най-добри практики при интензивните грижи и обслужването на хронично болни.

Осигуряването на равен достъп до здравно обслужване е от ключово значение за намаляване на неравенствата по отношение на здравето, е друг основен извод, направен в доклада.

Трайното подобрение на здравето на населението и намаляването на неравенствата по отношение на здравето могат да се постигнат и чрез осигуряването на универсален достъп до висококачествено здравно обслужване. Повечето страни от ЕС са постигнали универсално (или почти универсално) покриване на разходите за здравно обслужване за основен набор от услуги.

През 2014 г. обаче над 10 % от населението в четири държави — членки на ЕС (Кипър, Гърция, България и Румъния), все още не са били редовно осигурявани във връзка с разходите за здравеопазване. Гарантирането на публично (или частно) здравно осигуряване за цялото население е важен показател за достъпа до здравно обслужване, но то не е достатъчно. Наборът от обхванатите услуги и степента на поделяне на разходите, прилагана за тези услуги, също могат да окажат важно въздействие върху преките разходи, поемани директно от пациентите, и финансовата достъпност. В повечето държави — членки на ЕС, делът на хората, съобщили за неудовлетворени потребности от здравно обслужване поради финансови причини, е сравнително нисък, като през годините преди икономическата криза е намалявал, но от 2009 г. насам той е нараснал в редица държави, особено сред домакинствата с най-ниски доходи. През 2014 г. вероятността бедните жители на държавите от ЕС да съобщят за неудовлетворени медицински потребности поради финансови съображения е била средно десет пъти по-голяма, отколкото богатите. Всяко увеличение на неудовлетворените потребности от здравно обслужване може да доведе до по-лошо здравословно състояние за засегнатото население и по този начин да увеличи неравенствата по отношение на здравето. За да се осигури ефективен достъп до здравеопазване се изискват също така достатъчен брой и комбинации между доставчиците на здравни услуги в различните географски региони в дадена страна.

От 2000 г. насам броят на лекарите на глава от населението се е увеличил в почти всички държави от ЕС средно с 20 % (от 2,9 лекари на 1000 души през 2000 г. на 3,5 през 2014 г.). Броят на специалистите е нараснал по-бързо от този на общопрактикуващите лекари, така че понастоящем във държавите от ЕС има повече от двама специализирани лекари на всеки общопрактикуващ лекар. В много страни са налице все още неразрешени или нарастващи проблеми, свързани с неравномерното географско разпределение на лекарите, като често пъти обслужването на хората, живеещи в селските и отдалечените райони, е недостатъчно. През последните години много държави от ЕС са предприели мерки за подобряване на достъпа до първично здравно обслужване за цялото население, независимо от местожителството, намаляване на неравенството при достъпа до него и избягване на ненужните хоспитализации.

Застаряването на населението, съчетано със сериозните бюджетни ограничения, ще изисква дълбоки промени в здравните системите на държавите — членки на ЕС, така че да се насърчи остаряването в добро здраве и да се даде по-интегриран и насочен към пациента отговор на все по-големите и променящи се потребности в сферата, посочва докладът.