Съветът на ЕС възнамерява да отделя по-малко средства за опазване на околната среда

Дебатът за новата селскостопанска политика на съюза тепърва ще се разгорещява

15:08 | 22 ноември 2018
Съветът на ЕС възнамерява да отделя по-малко средства за опазване на околната среда

Съветът на ЕС възнамерява да отделя в бъдеще по-малко средства за опазване на околната среда. Това става ясно от публикация на германския всекидневник Süddeutsche Zeitung.

През миналото лято стана ясно до каква голяма степен промените в климата оказват влияние върху селското стопанство. Жегата и засушаванията причиниха мащабни провали на реколтата в Европа. Производителите трябва да се адаптират към променящите се условия, включително и към опазването на биологичното многообразие и водите. Затова големите очаквания са свързани със следващата аграрна реформа на Европейския съюз през 2020 г. Но който се надява на дълбоки реформи, ще бъде разочарован, става ясно от непубликувания все още доклад на Съвета на Европейския съюз, с който обаче разполагат журналистите на Süddeutsche Zeitung.

Това, което австрийското председателство предлага по отношение на аграрната реформа, би означавало сериозен удар по опазването на климата и околната среда в Европа. Тъй като, за разлика от планираното, ще са налични не повече, а значително по-малко средства за устойчиво производство. Освен това влиянието на критичните органи и сдружения за околната среда върху селскостопанската политика също вероятно ще се свие.

Плановете са спорни от политическа гледна точка. Докато Комисията всъщност възнамерява да наложи "ефективното участие" на тези органи, страните от ЕС искат да изтрият този пасаж и да го заменят с неуточнени "партньорства". Предвижда се създаването на важен контролен орган с представители на власти, институции и екологични асоциации. Така нареченият мониторингов комитет се свиква досега при вземането на важни решения, като одобрението на хербициди, като глифозат. В бъдеще решенията му ще бъдат вземани преедвид, само когато вече са взети най-важните решения. Вместо "разумна" защита на влажните зони и блатата е планирано само "минимална защита" - според експертите - нов удар върху изменението на климата и биологичната диверсификация.

Един поглед към сумите е достатъчен, за да разберем какъв е залогът. Общата селскостопанска политика (ОСП) представлява почти 40% от бюджета на ЕС -  най-голямото бюджетно перо. Като цяло тя възлиза на около 365 млрд. евро. На всеки седем години се предоговоря как да се разпределят парите на континента. Сега отново е време за това. Преговорите за времевия период от 2020 г. до 2027 г. навлизат в горещата си фаза, след като в понеделник имаше поредна среща на министрите на земеделието на ЕС.

Особено спорният момент в темата: средствата за доброволни плащания, които включват мерки за опазване на околната среда - досега една четвърт от субсидиите - вероятно ще се свият чувствително. Според новия документ членовете на ЕС отхвърлят плановете на Комисията да освободят поне "зелената" субсидия от задачи, които нямат нищо общо с опазването на околната среда. Но това означава, че със сигурност в бъдеще няма да има повече, а по-малко пари за защита на околната среда и климата.

Защото спорните преки плащания – на стойност 3/4 от общите субсидии - не трябва да се променят след 2020 г., според волята на Съвета на Европейския съюз. Тези помощни услуги са били критикувани от известно време, защото се основават единствено на размера на земеделската земя и едва ли са свързани с екологичните разпоредби. Но надеждите, че членовете на ЕС изискват промяна в системата чрез Съвета, не са изпълнени. Предложението за реформа, което вече е станало известно, остава толкова ясно зад това на Комисията, което вече беше критикувано от Европейската сметна палата. Това не съответства на целите на ЕС за по-екологосъобразно и ориентирано към постигането на резултати искане на селското стопанство, каза люксембургският орган малко преди седмица. "Целта на Европейската комисия да използва 40% от преките плащания за екологични мерки и по-екологична ОСП изглежда напълно нереалистична".

Плановете също са в конфликт с целите на федералното правителство

И в Европейския парламент гневът нараства. В бъдеще, въпреки всички съмнения, 40% от тези преки плащания трябва да бъдат отчетени като мерки за опазване на климата. Мартин Хъслинг, експерт по селското стопанство на Зелените в Европейския парламент, не показва разбиране за това. Няма доказателства, че с това ще се допринесе реално за опазването на климата. "В същото време средствата за конкретна защита на околната среда и климата ще бъдат намалени с 25%, което е значителна крачка назад", казва той.

Плановете също така са в противоречие с целите на федералното правителство, което обеща да направи селското стопанство по-екологично и съобразено с климата. Гласът на Германия има сериозна тежест в предстоящите дебати за аграрната реформа. От гледна точка на екологичните организации като NABU обаче правителството предприема твърде малко, за да предотврати изоставането си в селскостопанската политика на ЕС. "Докато нейните европейски колеги министри вършат мръсната работа, разводнявайки екологичните стандарти на селскостопанската политика, Юлия Кльокнер мълчи“, упреква германския министър на земеделието експертът от Nabu Константин Крайзер .

Така тя нарушавала коалиционното споразумение и ставала съпричастна на ускоряването на измирането на насекомите. Министерството на Кльокнер отхвърля това, но критикува предложението на Съвета, макар и сдържано. Предложените съкращения в областта на околната среда не съответствали с амбициозните цели на ЕС в областта на селското стопанство. "Ние сме ангажирани с по-доброто насърчаване на екологичните услуги в ОСП", обяснява министерството. Това обаче трябва да е достъпно и осъществимо за земеделските стопани. В допълнение към опазването на околната среда селскостопанската политика следва целите за стабилизиране на доходите, конкурентоспособност, хуманно отношение към животните и опазване на селските райони.

Коефициентът на СО2 в земеделието се очаква да намалее

Според Федералната агенция по околна среда селското стопанство е допринесло за почти 7% от вредните емисии на парникови газове в Германия. Но също допринася за намаляването му. Почвите, ако се управляват по подходящ начин, могат да съхраняват вредния въглероден диоксид. От друга страна, метановите газове от конюшните натоварват баланса. Сега обаче нараства времевият натиск за противодействие. Защото до 2030 г. ЕС възнамерява да све общия обем на вредните емисии с 40%. В Германия делът на СО2 в селското стопанство следва да се ограничи с диапазона между 31 до 34% до 2030 г. Как може да се случи това без значителна промяна в субсидиите за селското стопанство, е под въпрос. 

Асоциациите на селскостопанската индустрия възнамеряват при всички случаи да се възползват от досегашната система, но най-вече държат на преките плащания. "Който отнеме тази мярка за директно генериране на доходите от нашите земеделски производители, застрашава местното селско стопанство и отваря врати за бурна структурна промяна", казва Йоахим Руквийд, председател на Асоциацията на земеделските производители в Германия. Тези плащания генерират до 50% от приходите за средностатистичеката ферма.

И така - в сряда Европейският парламент възнамерява да представи плановете си за аграрната реформа. Спорът за нея може да стане предмет на обсъждане и в рамките на предстоящите европейски избори през май 2019 г.