Глобалният подем на ядрената енергетика се оказва по‑скоро мит

Ядрената енергия печели подкрепа от технологични компании, енергийни дружества и правителства, които търсят енергия без въглеродни емисии и с непрекъснато производство, за да захранват бума на изкуствения интелект. През октомври администрацията на Тръмп даде нов тласък, като придвижи план за 80 милиарда долара за субсидиране на нови мощности и ускоряване на експериментални проекти.

Въпреки това в голяма част от света, от САЩ до Франция, която е ядрената сила на Европа, тези амбиции се разминават с реалността на сектор, отслабен от десетилетия застой.

Анализ на Bloomberg News, базиран на корпоративни съобщения, строителни планове и прогнози на индустрията, показва, че сегашният подем идва твърде късно, за да спре Китай да изпревари САЩ по ядрени мощности в началото на следващото десетилетие. Днес САЩ са най-големият производител на електроенергия от атомни централи, но производството им ще се задържи на едно ниво през следващите години. Други държави, като Япония, се затрудняват дори да запазят сегашните си мощности.

Китай изпреварва глобалната конкуренция

Китай е пълната противоположност. Страната строи реактори с безпрецедентно темпо, до 10 годишно, подкрепени от държавно финансиране и местна верига за доставки. Целта е енергийна сигурност, по-чист въздух и технологично лидерство. Ако сегашните планове се изпълнят, Китай ще изпревари САЩ по капацитет до 2032 г.

Това може да даде на Пекин ключово предимство в надпреварата за енергия, необходима за мощните системи с изкуствен интелект.

Ядрените мощности на Китай ще станат най-големи през 2032 г.

Благодарение на десетилетия приоритетно развитие, благоприятна регулация, държавно финансиране и голяма работна сила, Китай може да строи реактори на по-малко от една пета от цената в САЩ и Европа, според BloombergNEF. Междувременно проектите в развитите държави са белязани от забавяния и преразходи. Вогтъл в Джорджия, първата нова американска централа от три десетилетия, беше завършена през 2024 г., години след срока и на повече от двойна цена.

„Вогтъл едва пресече финала, с преразход и закъснение. Това беше критичният момент“, коментира Дейвид Фишман от консултантската компания The Lantau Group. „Тогава икономическите играчи в САЩ напълно изгубиха доверие, че могат да строят нови ядрени мощности у дома. Тогава рискът от внос и изграждане на американски технологии започна да изглежда прекалено голям за клиентите по света.“

Неуспешен рестарт

САЩ дълго време бяха лидер в ядрените технологии. Първият реактор е построен там, а ключови пробиви идват от лаборатории в Ню Мексико, Тенеси и Айдахо. Държави от цял свят се редяха на опашка, за да си осигурят достъп до новия източник на електроенергия.

Обещанието за почти неограничена енергия без нужда от внос на изкопаеми горива доведе до масово строителство през 60-те и 70-те години. Този подем беше прекъснат от аварията в Три Майл Айлънд през 1979 г., която доведе до частично разтопяване на реактор.

Ядрената енергетика в САЩ ще се свие след 2050 г. Удължаването на живота на реакторите ще има ограничен ефект върху общия капацитет, тъй като в момента не се строят нови пълномащабни мощности.

Днес САЩ имат 94 реактора със средна възраст 44 години, което е над първоначалния 40-годишен лиценз. Повечето оператори подновяват разрешителните за още 20 години, а някои вече кандидатстват за второ удължаване, което позволява работа до 80 години.

Администрацията на Тръмп се опитва да ускори малките модулни реактори и други нови технологии, които трябва да бъдат основата на бъдещото строителство. Но нито един проект не е започнал реално изграждане. От десетките компании само NuScale има одобрен дизайн.

В краткосрочен план единственото решение за САЩ е да удължат живота на съществуващите централи. Има предложения за повторно отваряне на затворени мощности, включително Три Майл Айлънд, която ще осигурява безвъглеродна енергия за Microsoft.

Силна държавна подкрепа

Държавите с най-добри перспективи имат две общи черти: силна държавна подкрепа и местна индустрия, която не е спирала да строи реактори.

Китай има 33 реактора в строеж и през април одобри програма за още 10. За сравнение, САЩ са свързали към мрежата едва три нови реактора през този век.

Китай скоро ще води света по ядрено производство

Русия, въпреки проблемите след Чернобил и разпадането на СССР, заменя старите мощности. Войната в Украйна ограничава възможностите на Росатом да се разширява, но плановете остават амбициозни.

Четири реактора са в строеж в Русия. След Китай Русия е световният лидер по планирано разширяване на ядрените мощности.

Индия също се включва активно, като отваря сектора за частни компании. Страната планира да добави 100 гигавата до 2047 г., което би изисквало над 200 милиарда долара инвестиции.

Технологични затруднения

В развитите икономики основният проблем е изпълнението. EDF, водещият европейски строител, има сериозни затруднения да завършва проекти навреме и в рамките на бюджета. След Чернобил новото строителство рязко спадна, което доведе до загуба на експертиза и индустриален капацитет.

Франция ще изпита спад в ядреното производство преди 2050 г.

Франция традиционно разчита силно на атомната енергия, която през 2025 г. осигурява 70% от електричеството. Макрон обяви планове за шест нови реактора, но първият вече е отложен за 2038 г. Това няма да компенсира предстоящите масови пенсионирания на стари мощности.

В Обединеното кралство секторът също се свива. Проектът Hinkley Point C е с години закъснение и сериозно над бюджета, а новите отлагания увеличават нуждите от финансиране.

Ядреното възраждане на Обединеното кралство. Повечето действащи реактори в страната ще достигнат края на жизнения си цикъл към средата на века, но се изграждат нови мощности.

Завръщане след катастрофа

Япония, която преди Фукушима планираше ядрената енергия да осигурява половината от електричеството, отново се насочва към атома. Но нови реактори ще отнемат повече от десетилетие, а рестартовете са бавни и под строг контрол. От 33 налични централи само 14 работят.

Япония напредва предпазливо с рестарта на ядрените реактори. Страната разчита силно на внос на енергия след аварията във Фукушима и през 2023 г. прие закон, който позволява реакторите да работят над първоначалния 60‑годишен лимит.

Перспективи

По-малки държави също се връщат към ядрената енергия. Белгия удължава живота на реакторите си до 2040-те. Чехия обсъжда партньорство с Rolls-Royce за малки модулни реактори.

Чехия се насочва към малки модулни реактори

Въпреки че технологията осигурява постоянна енергия без въглеродни емисии, спадащите цени на вятърната и слънчевата енергия означават, че бъдещият ядрен ренесанс ще зависи от държавна подкрепа и от готовността на технологичните гиганти да плащат повече за стабилно електроснабдяване на своите центрове за данни.

Още по темата

Икономическото оцеляване на Европа зависи от чистата енергия

Нови реактори с торий биха могли да захранват вечно центровете за данни

Новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ще имат най-малко 30% българско участие