Русия обмисля да прекрати мирните преговори, ако Украйна не отстъпи територия

Руски представители все по-често смятат, че няма смисъл да продължат водените от САЩ мирни преговори с Украйна, освен ако Киев не е готов да отстъпи територия като част от споразумение, казват запознати с процеса.

Планираните за следващата седмица разговори ще бъдат решаващи за това дали страните могат да се договорят за условия за прекратяване на войната, заявиха двама души, близки до Кремъл.

Русия вероятно ще се оттегли, ако украинският президент Володимир Зеленски не направи подобна отстъпка, добавиха те, пожелавайки анонимност заради чувствителността на темата.

Москва поставя условие за изтегляне от Донецк

Русия е готова да подпише проект за меморандум за мирно споразумение, ако Украйна се съгласи да се изтегли от източния регион Донецк, каза един от източниците.

Това би било последвано от бърза среща на върха между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Зеленски, която да потвърди сделката и да задейства взаимно изтегляне на руските и украинските войски.

Териториалният въпрос остава най-трудният за решаване в усилията за прекратяване на руската пълномащабна инвазия, която навлезе в петата си година тази седмица.

Зеленски настоява, че укрепената част от Донецк, която остава под украински контрол, е жизненоважна за защитата на страната от бъдещи руски атаки и че Киев няма да признае незаконната руска окупация на каквато и да е украинска територия.

Тръмп и Зеленски разговаряха по телефона в сряда, а украинският президент заяви, че са се съгласили следващият кръг преговори с Русия да „създаде възможност разговорите да преминат на лидерско ниво“.

Разговорите може да се проведат около 4–5 март.

Позициите на двете страни остават непроменени

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори на искане за коментар.

Той каза пред репортери в петък, че подготовката за следващия кръг преговори продължава, макар Русия да не вижда „съществена промяна“ в позицията на Украйна.

Зеленски предложи прекратяване на огъня по съществуващите фронтови линии и ангажимент за възстановяване на украинските територии само чрез дипломатически средства, както и американски и европейски гаранции за сигурност срещу руска атака.

Той многократно е отхвърлял руските искания за изтегляне на украински войски от райони, които Москва не успя да превземе от 2014 г. насам.

САЩ предложиха създаване на свободна икономическа зона в района, но Украйна настоява, че той трябва да остане под украински флаг. Русия иска нейни сили от националната гвардия да присъстват на място.

Русия е готова да изтегли войски от североизточните области Суми и Харков, както и от Днипропетровска област като част от споразумението, и няма да настоява за допълнителни територии в южните региони Херсон и Запорожие, каза един от източниците.

Спорни въпроси около сигурността и контрола

Русия би се съгласила на наблюдение на примирието под ръководството на САЩ, но не би приела чужди войски в Украйна и би се отказала от искането за ограничаване размера на украинската армия, каза източникът.

Бъдещето на окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала също остава предмет на преговори.

Русия подкрепя тристранно разпределение на производството между САЩ, Украйна и Русия, докато Киев предлага 50 на 50 със САЩ, които биха могли свободно да споделят електроенергия с Москва.

Американски, украински и руски преговарящи се срещнаха два пъти тази година в Абу Даби и отново миналата седмица в Женева в опит да постигнат споразумение.

Руски представители са казали на американските си колеги след срещата в Женева, че по-нататъшни преговори са безсмислени без украинска териториална отстъпка, тъй като почти всички други въпроси вече са решени.

Американският пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на Тръмп, се срещнаха с украински представители в Женева в четвъртък, за да обсъдят пакет за „процъфтяване“ чрез следвоенно възстановяване и инвестиции.

„Намираме се в момент на пробив или провал“, каза Томас Греъм, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ, сега в Съвета за външни отношения. „Или има сделка, или няма да има сериозни преговори дълго време.“

Споразумението, предпочитано от Русия, наподобява предложения, първоначално представени от Уиткоф, когато той пътува до Москва малко преди срещата на върха между Путин и Тръмп в Аляска през август, казват четирима души в Москва.

Уиткоф казал на Путин, че САЩ ще настояват Украйна да се откаже от Донбас, включително Донецк и Луганск, ако Русия се съгласи да замрази конфликта по съществуващите линии и да се откаже от претенции към украинските части на Запорожие и Херсон, казаха източниците.

Белият дом не отговори на искане за коментар.

Ден преди Путин да отпътува за Анкъридж, той събрал висши представители в Екатерининската зала на Кремъл, за да чуе мнението им. Това е същата зала, в която дни преди инвазията той проведе телевизионна среща, за да поиска подкрепа за признаването на Донецк и Луганск като „независими“.

Русия контролира почти една пета от украинската територия

„Как виждате този план“, попитал Путин, според запознати. Първоначално мълчаливи, представителите започнали да се изказват един по един и мнозинството подкрепило предложението, смятайки, че войната трябва да приключи.

Очакванията за споразумение между САЩ и Русия на срещата на върха не се оправдали, макар Тръмп да се отказал от предишното си условие Путин да приеме прекратяване на огъня като предпоставка за преговори.

„В Анкъридж приехме предложението на САЩ“, каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю на 9 февруари. „Те предложиха, ние се съгласихме, проблемът трябва да бъде решен.“

Уиткоф твърди, че двамата лидери са се договорили САЩ да предложат гаранции за сигурност за Украйна, подобни на член 5 от НАТО. Русия не е потвърдила това.

Дипломатическият застой задълбочава натиска върху двете страни

Тръмп се върна в Белия дом през януари миналата година с обещание да сложи бърз край на най-тежкия конфликт в Европа след Втората световна война. Повече от 13 месеца дипломация обаче не доведоха до пробив.

Сраженията остават в застой, а руски въздушни удари нанесоха тежки щети на украинската енергийна инфраструктура през най-студената зима от години, оставяйки милиони без ток и отопление.

Руската икономика също е под нарастващ натиск, с отслабващ растеж и увеличаващ се бюджетен дефицит.

Примирието може да е в интерес и на Украйна, и на Русия, според Селест Уоландър, бивш високопоставен служител в Пентагона по време на администрацията на Джо Байдън, която е работила за укрепване на украинската отбрана през първите три години от войната.

Въпреки това стратегическата цел на Путин остава „украинско политическо ръководство, което не е независимо“, каза тя. „От гледна точка на Кремъл това не е краят на конфликта с Украйна, а само стъпка.“

Още по темата

Засилващата се антиукраинска позиция на Орбан е все по-голям проблем за ЕС

Инвазията на Русия в Украйна вече промени света

Кая Калас: Води се дискусия на ниво лидери за заема от 90 млрд