Ударите по Иран: Какво е заложено за петролния пазар
Регионалното напрежение около Иран поставя под риск ключови енергийни маршрути и изостря несигурността на световните пазари
Обновен: 28 February 2026 | 13:07
Редактор: Галина Маринова
Президент Доналд Тръмп реши да нанесе удар по Иран, което създава нови рискове за значителна част от световните доставки на петрол.
Ислямската република добива около 3,3 милиона барела на ден, което е приблизително 3% от глобалното производство и я прави четвъртия по големина производител в ОПЕК. Но влиянието на страната върху световните енергийни доставки е много по-голямо заради стратегическото ѝ разположение.
Иран се намира от едната страна на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния суров петрол, включително от ключови доставчици като Саудитска Арабия и Ирак.
Петролният пазар е затворен през уикенда и първоначално нямаше информация дали ударите по Иран и ответните атаки на страната в региона в събота са засегнали енергийни обекти.
По-долу са основните рискови точки, които пазарите следят.
Иран произвежда около 3,3 милиона барела дневно, повече от под 2 милиона през 2020 година въпреки международните санкции. Страната стана по-умела в заобикалянето им, като около 90% от износа ѝ отива за Китай.
Най-големите петролни находища са Ахваз, Марун и клъстерът Уест Карун, всички в провинция Хузестан.
Петролни и газови активи на Иран
Основната рафинерия на Иран е построена в Абадан през 1912 година и може да обработва над 500 000 барела дневно. Други ключови рафинерии са Бандар Абас и „Персийски залив Стар“, които преработват суров петрол и кондензат, вид ултралек петрол, който е изобилен в Иран. Столицата Техеран също има собствена рафинерия.
За износа по море терминалът на остров Харг в северната част на Персийския залив е основният логистичен център. В събота на острова е имало експлозия, съобщи полуофициалната агенция „Мехр“, без да дава подробности или да споменава петролния терминал.
Остров Харг разполага с множество места за товарене, кейове, отдалечени точки за швартоване и десетки милиони барели складов капацитет. През последните години съоръженията са обработвали над 2 милиона барела дневно.
Американските санкции възпират повечето потенциални купувачи на ирански петрол, но частни китайски рафинерии остават готови да купуват при големи отстъпки. За международните доставки Техеран разчита на остарял флот танкери, които често плават с изключени транспондери, за да избегнат засичане.
По-рано този месец Иран бързо пълнеше танкери на остров Харг, вероятно за да изкара колкото може повече петрол в открито море и да премести корабите от потенциална опасност при евентуална атака. Подобен ход беше направен и миналия юни преди израелски и американски удари.
Всеки удар по остров Харг би бил тежък удар за иранската икономика.
Основните газови находища на Иран са по на юг по крайбрежието на Персийския залив. Съоръженията в Асалуйе и Бандар Абас обработват, транспортират и изпращат газ и кондензат за вътрешно потребление в електропроизводството, отоплението, петрохимията и други индустрии.
Регионът е основната точка за износ на кондензат. По време на войната през юни атака срещу местен газов завод предизвика напрежение сред търговците, но не доведе до трайно поскъпване на петрола, защото не засегна износни съоръжения.
Върховният лидер на Иран предупреди на 1 февруари за „регионална война“, ако страната бъде атакувана от САЩ. Техеран твърди, че може напълно да затвори Ормузкия проток.
Това би било крайна стъпка, която страната никога не е предприемала, но остава кошмарен сценарий за световните пазари.
Ормуз е ключовият тесен проход за по-голямата част от износа на суров петрол от Персийския залив, както и на рафинирани горива като дизел и керосин. Катар, третият по големина износител на втечнен природен газ, също разчита на протока.
Саудитска Арабия и ОАЕ имат известна възможност да пренасочват доставки по тръбопроводи, които заобикалят Ормуз, но затварянето му би довело до масово прекъсване на износа и рязък скок на цените.
Има признаци, че и други производители в Залива ускоряват доставките през февруари. Саудитският износ е средно 7,3 милиона барела дневно през първите 24 дни на месеца, най-много за почти три години. Комбинираните потоци от Ирак, Кувейт и ОАЕ се очаква да нараснат с почти 600 000 барела дневно спрямо същия период през януари, според данни на Vortexa Ltd.
В миналото Техеран е извършвал ответни удари по енергийни обекти на свои съседи. През 2019 година Саудитска Арабия обвини Иран за атака с дронове срещу съоръжението Абкаик, която спря производство, еквивалентно на около 7% от световните доставки.
Много наблюдатели смятат, че Иран едва ли би могъл да държи Ормуз затворен дълго, което прави по-вероятни по-нисковъздействени действия като тормоз на корабоплаването.
По време на миналогодишната война с Израел и САЩ почти 1000 кораба дневно са имали заглушени GPS сигнали край иранския бряг, което допринася за сблъсък на един танкер. Морските мини са друга отдавна споменавана опция за възпиране на корабоплаването.
Техеран трябва да прецени всяка ответна атака срещу регионална енергийна инфраструктура спрямо риска да разгневи Пекин. Китай е най-големият купувач на петрол от Залива и използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да защитава Иран от западни санкции и резолюции.
Петролът поскъпна най-много за повече от три години по време на войната през юни, като сортът Брент надхвърли 80 долара за барел в Лондон. Но ръстът бързо се стопи, когато стана ясно, че ключова регионална инфраструктура не е засегната.
Оттогава опасенията за свръхпредлагане доминират на световните пазари, като цената в Лондон завърши 2025 година с около 18% по-ниска от началото ѝ.
Въпреки страховете от излишък, цените са се повишили с 19% тази година, отчасти заради опасения от американски удари по Иран.
Цените обикновено се покачват с около 4% при 1% спад в предлагането, според анализ на исторически събития от Зиад Дауд, главен икономист за развиващите се пазари в Bloomberg Economics.