Космическата надпревара с Китай води до бум в изграждането на антени в Арктика

Сателитните оператори поглеждат на север. Много на север. Докато САЩ, Китай и други страни се състезават в космоса, нуждата от бързи и чести комуникационни връзки със сателити, обикалящи в близост до Северния полюс, превръща арктическите наземни станции в гореща стока.

Това превърна Дедхорс, Аляска, в неочаквана аванпост в космическата надпревара. Общността в тундрата на Северния склон, на около 850 мили северно от Анкъридж (по суша), е вратата към нефтеното находище Прудхоу Бей. Практически всичко там съществува, за да подпомага добива на изкопаеми горива. Няма болница, банка или училище, но има сглобяеми общежития за работници и магазин, в който се продава спрей против мечки.

Дедхорс разполага и с инфраструктура за сателити, включително оптични кабели за предаване на данни. „Сателитни антени могат да се поставят само там, където има оптични кабели“, казва Кристофър Ричинс, основател на RBC Signals LLC, която управлява осем антени в Дедхорс. „В противен случай данните се получават, но няма къде да отидат.“

Кристофър Ричинс, основател на RBC Signals. Снимка: Натаниъл Уайлдър/Bloomberg

RBC Signals иска да се разшири в Дедхорс. Снимка: Натаниъл Уайлдър/Bloomberg

Търсенето нараства в цялата Арктика. „Ще видим повече наземни станции, ще видим повече антени в съществуващите наземни станции, ще видим повече кабели за осигуряване на резервни капацитети“, казва Майкъл Байърс, професор в Университета на Британска Колумбия, който прави проучвания в областта на космическото пространство и суверенитета в Арктика.

Климатичните промени отварят още повече региона за корабоплаване и повишават неговата стратегическа важност. Китайска корабоплавателна компания планира редовни летни маршрути през Арктическия океан до Европа, като част от плана за „Полярния път на коприната“. Пекин също така значително е увеличил броя на своите полярни спътници, според Джонатан Макдауъл, астрофизик в Харвардския и Смитсонианския център за астрофизика.

Китай увеличи изстрелванията на полярни спътници | Полярни спътници, изстреляни от 2010 до 2025 г.

Предложената от президента Доналд Тръмп космическа отбранителна система „Златен купол“ вероятно ще включва спътници, фокусирани върху района, а САЩ вече раздават изгодни отбранителни договори за работа в северната част. Northrop Grumman Corp. обяви през 2024 г. активирането на арктически товари за американските космически сили и има сделка на стойност над 4,1 милиарда долара за производството на два полярни спътника до 2031 г. Boeing Co. спечели през юли договор с американските космически служби на стойност 2,8 милиарда долара за два спътника и опция за още два, като част от програма на стойност 12 милиарда долара, която според Командването на космическите системи ще включва „подобрени арктически способности“.

Предимства

„Предимството на полярната орбита е, че преминавате над всяка точка на земното кълбо“, каза Дейвид Марш, основател на консултантската фирма Space For Earth, базирана във Вашингтон, и експерт по Арктика, бивш служител на Woodrow Wilson International Center for Scholars. „Цялата Земя се върти под вас, когато обхождате орбитата.“

Ако Китай или Русия изстрелят междуконтинентални балистични ракети, „всички те ще прелетят над Северния полюс“, каза Пиер Леблан, пенсиониран полковник, който е бил лидер на канадските въоръжени сили в Арктика. „Много е важно да има много сензори, които да наблюдават тази област, и сензори, които имат възможност да качват информация.“

Идеалното място за наблюдение на орбитата е Свалбард, норвежки архипелаг, който е най-близкото голямо населено място до Северния полюс и е свързан чрез подводен кабел с континенталната част на Норвегия, член на НАТО. На островите се намира Svalsat, най-голямата полярна сателитна наземна станция в света.

Северна инфраструктура | Оптични кабели в Арктика

Въпреки това, договор от 1920 г., признаващ суверенитета на Осло, забранява използването на Свалбард за „военни цели“. Това означава, че „данните не могат да бъдат изтеглени за военни цели“, каза Оле Коквик, директорът на Svalsat.

Уязвимостта на подводните кабели създава допълнително усложнение. Връзката на Space Norway между Свалбард и континенталната част претърпя прекъсване на електрозахранването през 2022 г., а заподозрени саботажници са атакували подводни кабели за данни в Балтийско море.

Svalsat, най-голямата наземна сателитна станция в света, в Свалбард, Норвегия. Снимка: Лорна Маккей/Bloomberg

Тези недостатъци подхранват търсенето на алтернативи. „Има рискове да си на отдалечен остров, особено ако има подводници и кораби, които правят каквото си искат“, каза Фредрик Шедер, главен директор по бизнес развитието на Arctic Space Technologies AB, която управлява съоръжение в шведския град Питео, където компанията инсталира първата си антена през 2022 г. Стартъпът вече има 35 антени там, като планира да увеличи броя им до 40 през следващата година, обслужвайки правителствени клиенти и компании като Viasat Inc. и Eutelsat Communications.

Eutelsat, която управлява мрежа, конкурираща Starlink на Илон Мъск, миналата година откри наземна станция в Йелоунайф, столицата на Северозападните територии на Канада, заедно с Swedish Space Corp. и местния партньор Northwestel.

Друг център на канадската дейност е Инувик с население от около 3300 души. Градът в Северозападните територии е дом на наземни станции, собственост на Канада, и друга, собственост на норвежката Kongsberg Satellite Services.

Сред потребителите са френското, германското и шведското правителство. Тази година спътниковата станция в Инувик добави още пет антени, с което общият им брой стана 13, според кмета Питър Кларксън. „Канада инсталира още една антена, защото тяхната е заета“, каза той. „А шведите са поставили още една антена. Същото нещо: те разширяват клиентската си база.“

Още по темата

Държавите, устремени към власт в Арктика, все още нямат достатъчно ледоразбивачи

Тръмп премахва ограниченията върху сондажите в Арктика на Байдън

Консорциум е готов да купи част от архипелага Свалбард за €300 млн.

C-Core, оператор на друга наземна станция в Инувик, обяви през октомври планове за разширяване, тъй като правителството на премиера Марк Карни се стреми да намали зависимостта си от САЩ. C-Core, със седалище в Сейнт Джонс, Нюфаундленд и Лабрадор, ще „обслужва канадски мисии за канадци“, каза Десмонд Пауър, вицепрезидент по дистанционно наблюдение.

Междувременно малък интернет доставчик, базиран в Инувик, наречен New North Networks, управляван от местния предприемач Том Зубко, е придобил земя в града за друга наземна станция. „Китайските сателити прелитат над нас на всеки час“, каза той. „И руските сателити правят същото.“

По-далеч на изток, по-голямата орбитална активност е увеличила значението на Pituffik, база на американските космически сили в Гренландия, използвана за сателитно наблюдение. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети базата през март и заяви, че Дания е „недостатъчно инвестирала в архитектурата на сигурността“ на острова, която според Тръмп САЩ трябва да придобие.

Уязвимост

Подобно на Свалбард обаче, Гренландия зависи от подводни кабели, уязвими на атаки – и тя не се намира в САЩ. „Искате да имате стабилно, модернизирано присъствие на американска (арктическа) територия“, заяви Елизабет Бюканън, старши научен сътрудник в Австралийския институт за стратегическа политика в Канбера, която посочи растежа на инфраструктурата по време на администрацията на бившия президент Джо Байдън.

Едно от местоположенията в САЩ е Clear Space Force Station, на около 80 мили югозападно от Феърбанкс. През юни Космическите сили работиха с Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ и Северното командване на САЩ, за да тестват система от Clear за проследяване на междуконтинентални балистични ракети.

Очаквайки повече клиенти, RBC Signals иска да се разшири в Дедхорс, където според основателя Ричинс се намира и съоръжение на Amazon.com Inc., което е част от мрежата AWS Ground Station.

Представител на Amazon отказа да коментира местоположението на съоръжението в Аляска.

Предизвикателства

Според главния изпълнителен директор Рон Фейт, сред клиентите на RBC Signals са Лабораторията за изследвания на Военновъздушните сили и Агенцията за космическо развитие. В Дедхорс компанията започна с една антена, която сега се намира на покрива на единствения хотел в района, а най-новата е 3,9-метрова антена, която започна да функционира миналата година.

Далеч на север „можете да видите сателит над 14 пъти на ден“, каза той, „докато ако сте на средна ширина, може да видите този сателит само четири пъти на ден“.

Строителството поставя своите предизвикателства. За да се предпазят от сняг и вятър, антените с форма на платна са затворени в куполи, монтирани върху отопляеми навеси.

Конструкциите приличат на горещи въздушни балони, закрепени към земята със стоманени стълбове, забити на 45 фута дълбочина, в случай че вечната ледена покривка се разтопи.

По време на строителството през 2018 г. една сутрин персоналът на компанията пристига и вижда гризли да излиза от незавършената конструкция. Оттогава компанията е добавила врата (която се държи заключена), както и ограда от вериги и бодлива тел, за да възпрепятства влизането.

Алтернатива

Един фактор, който може да намали значението на арктическите станции, е появата на междусателитни връзки за предаване на данни в Космоса, преди да бъдат изпратени към наземен предавател. „Изведнъж може би не е толкова важно да имаш географски отдалечени наземни станции“, стига да имаш достатъчно сателити, които да предават данни помежду си, каза Пауър от C-Core.

Въпреки тези напредъци, операторите на сателити вероятно ще запазят наблюдателните пунктове в Далечния Север, каза Марш, консултантът, който създаде Space for Earth. „Дори с тази високотехнологична, изключително способна междусателитна лазерна комуникация, все още сте ограничени от честотната лента“, каза той. „Все още е най-добре да имате голяма стара антена и добър оптичен кабел и да не се притеснявате за количеството данни, с които работите.“

Още по темата

САЩ и Русия обмислят сътрудничество по арктическите търговски пътища

Дания: САЩ трябва да проявява уважение към хората на Гренландия

Русия залага на арктически морски път, заради санкциите и нападенията на хутите