ЕС бърза с климатичната цел за 2040 г., но рискува споразумението да се разводни
Целта е да се осигури подкрепа за целта за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г.
Обновен: 4 November 2025 | 18:39
Редактор: Галина Маринова
Следващият етап от климатичната трансформация на Европа е под въпрос, докато министрите се срещат в Брюксел, за да обсъдят споразумение за намаляване на емисиите, които се очаква да бъдат постигнати през следващото десетилетие.
Целта е да се осигури подкрепа за целта за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., както и да се подпише актуализирано климатично споразумение, което да бъде представено на Организацията на обединените нации, само няколко дни преди началото на срещата на върха COP30 в Бразилия.
Въпреки уверенията за подкрепа на ключови индустрии, като стоманодобивната и циментовата, редица страни от Европейския съюз заявиха, че ще се противопоставят на целта или ще поискат повече отстъпки.
Широкият консенсус по отношение на действията за климата, който преобладаваше преди пет години, се разпадна, отстъпвайки място на търговския протекционизъм и политиките, които целят да противодействат на въздействието от нарастващите разходи за енергия.
!
Пътна карта на ЕС за емисиите | Как ЕС се стреми да постигне климатична неутралност
Във вторник Чешката република повтори своето несъгласие с целта от 90% на фона на опасения относно разходите за прехода и липсата на задълбочен анализ на въздействието върху различни сектори. Унгария и Полша също заявиха, че ще търсят допълнителна гъвкавост.
„Смятаме, че се нуждаем от реалистични цели, смятаме, че трябва да вземем под внимание европейската конкурентоспособност“, заяви пред репортери преди министерската среща Анико Райз, унгарски държавен секретар по въпросите на околната среда.
Планът, предложен от Дания, която председателства днешните преговори като държава, заемаща ротационното председателство на ЕС, е да се осигури широко мнозинство за целта за 2040 г. и след това да се използва като основа за постигане на споразумение по ангажимента на ООН.
Амбициозната позиция по двата въпроса ще покаже, че ЕС все още е лидер в борбата срещу глобалното затопляне, в ярък контраст с САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп.
Подкрепата за целта за намаляване на емисиите с 90 % и условията, на които тя се основава, изисква квалифицирано мнозинство от 27-те държави членки на ЕС.
Традиционно блокът се стреми да си осигури подкрепа за новите цели от колкото се може повече държави членки, като същевременно гарантира, че най-големите държави, като Франция и Германия, са съгласни.
Ако бъде постигнато споразумение, държавите-членки ще преговарят с Европейския парламент и Европейската комисия за окончателната цел.
Тя ще бъде междинна цел между две вече съществуващи задължителни цели: нулеви нетни емисии през 2050 г. и намаление с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
„Европейският съюз носи отговорност за глобалната защита на климата“, заяви германският министър на околната среда Карстен Шнайдер в изявление в понеделник, добавяйки, че Германия подкрепя целта от 90%. „Европа може и ще докаже, че силната защита на климата и силната икономика вървят ръка за ръка.“
Франция е получила отстъпки от Комисията, изпълнителния орган на блока, по отношение на стоманата и формулировката за техническа неутралност, термин, който често се използва, за да се отвори вратата за повече ядрена енергия.
ЕС също така ще направи промени в спорния нов пазар на въглеродни емисии, който обхваща емисиите от отопление и автомобилен транспорт, известен като ETS2, за да ограничи повишаването на цените за потребителите.
Един от най-спорните въпроси вероятно ще бъде използването на международни кредити, генерирани съгласно член 6 от Парижкото споразумение.
Полша иска да увеличи лимита за кредити до 10% от базовите нетни емисии на блока през 1990 г., в сравнение с 3%, предложени от Европейската комисия. Някои други страни също искат да изтеглят началната дата за тяхното използване от предложената понастоящем 2036 г.
Екологичните лобита също са загрижени за клаузата за преразглеждане, която може да постави под въпрос целта от 90% за 2040 г.
В документ, разпространен сред държавите членки миналата седмица и видян от Bloomberg, Франция призова за усъвършенстван механизъм, който да отчита колко CO2 се абсорбира от естествените поглъщатели, което може да доведе до 3% намаление на целта, ако отстраняването се окаже недостатъчно.
„Намираме се в критичен момент, в който трябва да определим посоката на Европейския съюз към климатична неутралност и да се споразумеем за климатична цел за 2040 г.“, заяви шведският министър на климата Ромина Пурмохтари пред своите колеги в Брюксел. „Трябва да отидем на COP с силно послание, за да привлечем и другите.“
ЕС вече пропусна ключови срокове за представяне на климатичните си ангажименти пред ООН и дискусиите във вторник вероятно ще бъдат последната възможност да го направи, преди световните лидери да се срещнат в амазонския град Белем в четвъртък и петък.