Макрон търси последни вратички, за да спаси правителството на Франция

Президентът Еманюел Макрон даде на напускащия министър-председател Себастиен Льокорню 48 часа, за да преговаря с политическите партии във Франция в последния опит да предотврати по-нататъшното задълбочаване на кризата в страната.

Льокорню неочаквано подаде оставка в понеделник сутринта, обвинявайки непримиримостта на антагонистичните политически групи – включително центристкото малцинство на Макрон – за неуспеха им да се споразумеят за ново правителство, което беше обявено в неделя вечерта.

В понеделник късно вечерта Макрон заяви, че е възложил на Льокорню „отговорността да проведе окончателни преговори до сряда вечер, за да определи платформа за действие и стабилност за страната“, според изявление от кабинета на президента.

Още един шанс

Решението да се даде на Льокорню още един шанс да намери изход от политическата безизходица във Франция дава малко повече време на Макрон да обмисли следващите си стъпки, които може да включват нови парламентарни избори, за които настояват опозиционните групи. Не е ясно какво ще направи Макрон, след като изтече крайният срок в сряда.

Следващите френски власти трудно се задържат на власт, след като злощастният залог на Макрон за предсрочни избори миналата година допълнително затрудни неговата центристка група и раздели Националното събрание на несъвместими блокове.

Законодателите в долната камара принудиха предишните премиери – Мишел Барние и Франсоа Байру – да подадат оставка заради бюджетни планове и се готвеха да направят същото с Льокорню още тази седмица.

Застоят вече осуети опитите да се овладее най-големият бюджетен дефицит в еврозоната, което доведе до разпродажба на френски активи и повиши разходите по заемите на страната в сравнение с другите страни.

Представяне на бюджета

Поредното разпадане означава, че правителството трудно ще успее да спази крайния срок за представяне на бюджета до 13 октомври, което вероятно ще наложи спешни мерки, за да се избегне спиране на работата през януари.

Френските облигации изпадат в немилост | Премията по доходността на Франция скача до най-високото си ниво за тази година след оставката на премиера Льокорню 

Премията по доходността на Франция спрямо германския 10-годишен дълг затвори на около 85 базисни пункта в понеделник, най-високото ниво от началото на януари. През пролетта на 2024 г., преди Макрон да обяви избори, разликата беше едва 43 базисни пункта.

„По искане на президента на републиката, аз се съгласих да проведа окончателни разговори с политическите сили в името на стабилността на страната“, заяви Льокорню в публикация в социалните медии. „В сряда вечерта ще кажа на държавния глава дали това е възможно или не, за да може той да извлече всички необходими заключения.“

Политическите наблюдатели виждат намаляващи шансове Макрон да избегне обявяването на нови парламентарни избори. Според Антонио Фатас, професор по икономика в бизнес училището INSEAD, решението да се назначи в неделя кабинет, съставен почти изцяло от същите министри като предишния, е било „фатално“, тъй като е разгневило всички страни.

„Той е в ъгъла“, заяви Фатас. „Не мога да си представя комбинация от подкрепа, имайки предвид малката готовност за компромис, която Макрон е показал.“

Понижаване на рейтингите

От назначаването на Льокорню миналия месец, кредитният рейтинг на Франция беше понижен от две агенции поради опасения, че политическата ситуация ще попречи на способността на властта да оздрави публичните финанси. Moody's Ratings планира да актуализира оценката си на 24 октомври.

Индикаторите за активността също показват, че несигурността е оказала негативно влияние върху икономиката като цяло, тъй като потребителите и бизнеса се въздържат от инвестиции и разходи.

След опита на Льокорню за преговори през следващите два дни, Макрон все още ще има три основни възможности: да назначи нов министър-председател, който да предложи ново правителство; да свика парламентарни избори; или да подаде оставка – нещо, което преди това е заявил, че няма да направи.

Веднага след обявяването на Льокорню, че напуска поста си, лидерът на крайната десница Марин льо Пен повтори призива си за нови парламентарни избори, тъй като нейната партия „Национален фронт“ вижда възможност да надгради успеха, който регистрира на последните извънредни избори през 2024 г.

„Стигнахме до края на пътя. Трябва да се обърнем към избирателите, те трябва да решат“, заяви льо Пен.

Ерик Сиоти, лидер на дясна група, съюзена с нейната „Национално обединение“, заяви, че тези партии са се споразумели на среща в понеделник, че ще отхвърлят всяко правителство, предложено от Макрон.

Постигане на споразумение

Твърдата позиция на крайната десница означава, че единственият път на Льокорню за възстановяване на стабилността е да постигне някакъв вид споразумение между център-лявото и център-дясното. И двете групи, заедно с центристите на Макрон, ще трябва да се въздържат от вота на недоверие в Националното събрание, ако искат някое правителство да оцелее.

Въпреки това, тези две партии – социалистите и републиканците – са дългогодишни политически съперници, чиято опозиция доминираше във френската политика в продължение на десетилетия, преди Еманюел Макрон да бъде избран като центрист през 2017 г.

Двете партии остават дълбоко разделени по отношение на политиката, като републиканците се противопоставят на призивите на социалистите за по-малки бюджетни съкращения и увеличаване на данъците върху бизнеса и богатите. Досега левицата отказва да се присъедини към правителство, водено от центристите на Макрон, докато републиканците са били част от кабинетите през последната година.

Бруно Ретайло, лидер на републиканците и напускащ министър на вътрешните работи, заяви в понеделник, че левицата не трябва да управлява правителството. „Няма как да подкрепим ляво правителство и министър-председател.“

В понеделник късно вечерта Оливие Фор, лидер на Социалистическата партия, заяви по телевизия TF1, че левите партии трябва да сформират следващата власт.

Още по темата

Ситуацията във Франция изобщо не прилича на случая Лиз Тръс

Какви възможности има Франция след поредната оставка на премиер

Льокорню даде възможност на парламента да обсъди бюджета